Понякога имате чувството, че телефонът ще звънне… и той наистина иззвънява. Или знаете кой се обажда и се оказвате прави. Тананикате си някаква мелодия, пускате радиото – и чувате точно нея. Изведнъж ви обхваща тревожно чувство за приятел или роднина, а по-късно разбирате, че е бил в беда. Дали това са само случайности? Или – както много учени смятат – ползваме някакво общо съзнание с другите хора; може би с всички хора?
Изследователите са на мнение, че почти всички хора притежават телепатични способности, но в различна степен. За пример може да се вземе музикалният талант. Някои хора са природно надарени със способността да свирят и композират музика. Ако се упражняват, стават виртуози. Други дори да се упражняват и да работят упорито, остават посредствени изпълнители. Но почти всеки може да се научи да свири поне малко.
Телепатията е директно предаване на мисли от един човек на друг, без използването на обичайните сетивни канали за комуникация. Оттук идва и наименованието „свръхсетивно възприятие“ или „екстрасензорно възприятие“ (ЕСВ).
Въпреки че научно не е доказано, съществуването на телепатия е потвърдено с редица опити.
Друга форма на ЕСВ е предчувствието: паранормално знание за бъдещи събития. То акцентира не на мисловните причини за случващите се явления, а предсказва неща, за които субектът твърди, че вече са предопределени. Както телепатията и ясновидството, предчувствието не използва нормалните сетива.
Разказват се безброй истории за предчувстване на бъдещето в сънища или чрез други способи. Правени са тестове, в които хората е трябвало да предскажат примерно какви зарове или карти ще бъдат хвърлени, но статистическите резултати не са така убедителни, както при телепатията.
Телепатията е интуитивна. За примитивните видове тя е механизъм за преживяване. При нея се осъществява контакт между два разсъдъка, без помощта на честотите на петте физически сетива – зрение, слух, докосване, вкус и мирис.
Хората, които имат телепатични собности, успяват да се включат на честотата на мисълта, която искат да „прочетат“. Все едно нагласяваш радиото на станцията, която търсиш. На малък брой хора това се удава лесно, но повечето не развиват телепатични способности, колкото и да се опитват.
Ключът към успеха са различни техники за медитация и концентриране на вниманието. Ако се упражнявате, ще постигнете някакъв успех.
Телепатията може да се включва и изключва, подобно на електрически ключ. Включвате я, когато концентрирате мисълта си в дадена насока. Понякога може да откриете, че другите постоянно ви „бомбардират“ с мисли. Това може да ви влуди.
Човешката ДНК – в повечето случаи -не е активирана по начин, който ни прави естествени телепати. Ние изпитваме чувствата си в триизмерния физически свят. Телепатията доста ще усложни нещата. Естествено, никой няма да може да лъже и може би съществуването на човечеството ще бъде по-спокойно.
Сънищата носят телепатични послания. Ако тези послания не са от лично естество, а общо за света, се наричат „колективни сънища“. В сънищата се движим нависоко и по-бързо от светлината. Преминаваме от едно събитие в друго, но времето не е обозначено. Колкото честотата е по-ниска, толкова по-малка вероятност има да постигнем телепатия. Когато съзнанието ни се връща към физическото тяло, колкото по-ниско до тялото слиза, толкова скоростта се забавя. Докато се събудим, и отново сме в скучното триизмерно пространство.
Влюбените е по-вероятно да са настроени на вълните на телепатията, защото когато си влюбен, си на високочестотно ниво.
Телепатия между членовете на едно семейство или между близки приятели е често срещано явление, тъй като те се научават да се нагаждат към честотите си. Като че ли в повечето семейства има някой – обикновено жена – с телепатични или психични способности. Когато някой е в беда, адреналинът се вдига и телепатията стига до този, който е „на същата честота“. Винаги може да съществуват да ги разпознаем.
За близнаците също е обичайно да са в телепатични връзки един с друг, които понякога се запазват цял живот.
Ако искате да засилите телепатичните си способности, ето някои практични съвети:
Приемете съществуването на ЕСВ. Дори да ви се струва наивно или глупаво, кажете си, че имате телепатични способности. Доказано е, че когато даден човек изучава нещо ново – независимо дали физическо умение като дърворезба или умствено като наизустяване на стихове, връзките в мозъка му се „пренареждат“, за да се приспособят към новото умение.
Необходимо е време подсъзнанието да се научи да комуникира със съзнанието. И най-добрият начин да ускорите това е просто да започнете да мислите за него. Знанията ще ви помогнат: потърсете литература по въпроса, четете списания или се поровете в интернет.
Упражнявайте се. Както изучаването на музикален инструмент или труден спорт, свръхсетивните умения изискват практикуване. За разлика от музиката и спорта обаче, напредъкът ви трудно може да се измери поради изплъзващата се природа на психическите феномени. Освен това, когато става дума за ЕСВ, няма никаква гаранция, че ще успеете. (Но ако не опитате, със сигурност няма да успеете.)
Отделете време за упражняване. Успокойте мислите си, пуснете тиха, нежна музика и се отпуснете. Оставете мисълта да се рее. Ако звънецът или телефонът иззвъни, не се обаждайте веднага, опитайте да познаете кой е. А може ли да познаете дали някой е щастлив, тъжен или загрижен?
Тези упражнения изискват концентрация. Вид концентрация, каквато се изисква, за да игнорираш тълпата на футболния стадион преди изпълнението на дузпа. В пространството с невероятна бързина летят мисли. Всяка наносекунда милиони мисли прелитат напред и назад. Представете си, че всички радиостанции излъчват предавания на една и съща честота, по едно и също време. Вие трябва да фокусирате вътрешната си антена така, че да приема точно една определена станция.
Бъдете реалисти. Не очаквайте след няколко дни да предсказвате кога ще се обади леля ви или кой ще спечели световната купа по футбол. Психичните способности, дори за надарените, са непредсказуеми и изменчиви. Въпросът е да се научите да познавате кога вашите ЕСВ се верни. А това идва с опита.
Но как ще сте сигурни, че не става дума за случайности? С времето процентът на успешните попадения ще нараства. Но „идва момент, когато шансът и случайността вече не са от значение“, казва Ръсел Стюард, „вие започвате да вярвате в себе си. Загадките на Вселената са пред вас, но вече не като мистерия, а като огромна непрочетена книга“.