Те са огледало не само на душата, а и на състоянието на тялото
Своевременното и безболезнено диагностициране един от проблемите на съвременната медицина. За да открият причината за страданията си, болните са готови да се подлагат на скъпоструващи и болезнени манипулации. А защо, след като е достатъчно да се вгледат внимателно в очите си, за да открият причината за бележките.
Най-древният метод
Това е диагностика на заболяванията по зоните на ириса в окото. Ирисодиагностиците са убедени, че ирисодиагностиката може да даде такава информация за човешкия организъм, която не може да се получи от нито един друг метод на диагностика.
Ирисодиагностиката е била позната още преди 3000 години в древен Египет. С помощта на специални плочи жреците получавали фотографско изображение на очите на болния, което впоследствие анализирали. В гробницата на фараона Тутанкамон са открити именно такива отпечатъци от ириса на фараона. Те свидетелстват за крехкото здраве на египтянина, умрял съвсем млад.Древните изображения на ириса отпреди 3000 години са намерени и в пещери в Малайзия. Каменни плочи изобразяват ириса на окото и връзката му с останалите части на тялото.
Лечители от Индия и Китай също са отреждали важно място на диагностицирането по изменение на състоянието на очния ирис. Известни са и описания на очите, направени от знаменитите Хипократ и Филострат.
В окото на совата
За основоположник на съвременната ирисодиагностика се счита унгарският лекар Игнат Пекцели. Странна случка от детството му белязала научната му кариера. Докато си играел, малкият Игнат случайно счупил крака на една сова и забелязал, че веднага в ириса на окото й се появило тъмно петно. По-късно целия си съзнателен живот Пекцели посветил на изследване на това впечатляващо явление. На учения му се е удало да докаже, че всеки вътрешен орган е свързан с определен участък от ириса на окото, т. нар. проекционна зона.
Когато човек е здрав, ирисът му е чист и прозрачен. Петната по ириса сигнализират за възможна опасност и необходимост от профилактика. Възникването на пигментация на ириса се обяснява с възникване на болка, която предизвиква спазъм на малките съдове, съчетан с недостиг на кислород, което води до промяна в тъканта на ириса.
Появяват се петната, които играят роля на плаки. Те спират светлината, което се приема като защитна реакция на организма. Така заболелият орган се предпазва от дразнещите светлинни импулси. Ирисът се явява нещо като контролно-пропускателен пункт към главния мозък, който в случай на нужда възпрепятства предаването на светлинните импулси към мозъка.
Какво разказва ирисът?
Ирисодиагностиците разделят ириса на 96 проекционни зони, като всеки орган на тялото има своя определена зона в ириса. Например главата, лицето и главният мозък се проектират в горната част на ириса. Белите дробове – в средната, а пикочо-половата система и краката – в долната част. Непосредствено около зеницата се разполагат проекционните зони на стомашно-чревния тракт. Всяко око отразява съответстващата му половина от тялото. Дясно стоящите органи (десен бял дроб, десен бъбрек и т.н.) се „оглеждат“ в десния ирис, а ляво разположените – в левия. С изключение на правото черво, което се отразява в левия ирис. За удобство на диагностицирането са създадени специални схеми, съпоставящи органите и съответната проекционна зона на ириса.
За да установи местонахождението на болестта в организма, ирисодиагностикът изследва внимателно ириса с помощта на лупа или фотографско оборудване. Този метод на диагностика може да донесе задоволителни резултати, потвърдени от много пациенти. При ирисодиагностиката от значение са и цветът, както и плътността на ириса. Например хора със светли очи (сини, сиви, зелени) често боледуват от простудни заболявания и ревматизъм. Тъмнооките пациенти (кафяв, тъмнокафяв, черен ирис) би следвало да се опасяват от ендокринна патология, чернодробни заболявания, а също и от смущения в сърдечносъдовата и нервната система. По граничното ръбче на ириса може да се съди за състоянието на имунната система. Колкото тази линия е попътна и отчетлива, толкова по силни са съпротивителните сили на организма. По правило при младите тора тя е удебелена, а при по-възрастните и при болните – тънка и със слабо изразен контур. При ирисодиагностиката специално внимание се отделя и на специфичните удебелявания на ириса, наречени лакуни.
Кръгчета и лакуни
Лакуните (вдлъбнатините) издават лоша наследственост и генетична слабост на тези органи, в чиято ирисова зона са се появили. Например лакуна в долната част на ирисовото ръбче говори за вече съществуващо заболяване на пикочо-половата система или за предразположение към такова.
Светлите концентрични кръгове по периферията на ириса издават възможност за психоемоционални разстройства. Ако кръгчетата са разположени равномерно по окръжността, това говори за интровертна, чувствителна натура, страдаща от пренебрежение и липса на внимание. Непълните кръгчета говорят за предразположение към спазми и психосоматични разстройства на тези органи, в чиято ирисова зона са разположени. 3-4 кръга са признак за емоционално претоварване и предразположеност към неврози. 5-6 окръжности често се наблюдават при хора с вече изразени психосоматични и нервни разстройства.
Мътността на ириса и наличието на голямо количество разноцветни петна са признаци за натрупани токсини в организма. Тези знаци по ириса че то се проявяват при хора, които живеят в екологично замърсен район или водят нездравословен начин на живот.
Диагностика за предпочитане
Медицината винаги е обръщала внимание на състоянието на очите по време на диагностициране. Известно е, че при хепатит склерата жълтее. Хипертонията и диабетът често се диагностицират с помощта на изследвания върху сложните елементи на окото. Вид херпес е свързан със сериозно заболяване на окото. Доста заболявания като туберкулоза, диабет, атеросклероза, ревматизъм, язва, колит, ревматоиден артрит и др. могат да дадат отражения в ириса на окото и да променят цвета му.
Ирисодиагностиката има и своите противници, които непрекъснато я критикуват и развенчават идеята за нейната научност. Като цяло официалната медицина се отнася позитивно към ирисодиагностиката. Много практикуващи лекари и психолози се обучават на специализирани курсове. Застъпниците на метода са уверени, че проект за прилагане на снимка на очния ирис в паспорта като идентификация на личността ще привлече още повече вниманието към тази наука.
Популярността на ирисодиагностиката се обуславя и от нейните предимства:
■ пълнота на изследването (наблюдават се всички органи и системи в организма)
■ бързина (не повече от 10-20 мин)
■ безболезнено диагностициране (нещо, което е особено важно при преглед на малки деца)
■ възможност за диагностициране на заболяването в ранен стадий
■ безопасност (организмът не се подлага на облъчване или влияние на електромагнитно поле)
■ практически отсъстват каквито и да било противопоказания.
