Първите хора в Европа са живели край Белоградчик

И по-точно – край сегашното село Орешец. В пещерата „Козарника” вече 13 години всяко лято екип от български и френски археолози търсят следи от праисторически времена. Откритите досега следи от човешка дейност, датиращи отпреди 1,4 и 1,6 милиона години, предизвикват въпроси къде всъщност е живял първият човек, преди да се разсели на европейския континент. Находките в „Козарника”, датирани отпреди 1 милион години,

МОГАТ ДА ОБЪРНАТ С ГЛАВАТА НАДОЛУ ДОСЕГАШНИТЕ ТЕОРИИ,

че първите хора са дошли в Южна Европа от Африка, пресичайки Гибралтарския проток преди около 800 000 години. Според д-р Жан-Люк Гуадели разположената в Източна Европа България е един от най-естествените маршрути, откъдето може да е преминал в Европа праисторическият човек. Идвайки от Африка, първите хора по-лесно са можели да стъпят в сърцето на Европа през Босфора, след което да пресекат река Дунав през пролома Железни врата, който е между Румъния и Сърбия. Много е възможно именно по този начин първият европейски човек, тласкан от естественото си любопитство и в търсене на благоприятен климат и природни условия, да е дошъл на Стария континент именно от България. В района на Белоградчик, наред с уникалните Белоградчишки скали, има и над 80 проучени и картирани пещери. Заедно с другите, които не са проучвани, пещерите са над 100, казва Сергей Ненов от белоградчишкия пещерен клуб „Бел прилеп”. По-известни от тях са пещерата „Пропаст” до Орешец, „Цанкино връло” в Гранитово, „Крачимирско връло”, на разклона за село Крачимир, „Змийската” – между селата Праужда и Крачимир, както и пещерата „Русковица”, която се намира над Крачимир.. Най-дълбоката пещера е „Мартин – 11”, тя е 95 метра, в местността Праговец. Голяма част от пещерите са проучени. Началото на пещерното дело в района е поставено преди 50 години. През 1958 година една група за пещерно дело, под ръководството на Александър Леонидов, основател на групата, започват организирано проучване на пещерите в района на Белоградчик.

ПЕЩЕРИТЕ ЩЕЛИ ДА БЪДАТ ЯДРЕНИ УБЕЖИЩА

Навремето „Козарника” и пещерата на отсрещния склон – „Миризливка” – били свързани. По-късно връзката била прекъсната поради пропадания. В „Миризливка” също има находки от палеолита. Но разрушенията са много. Разбити са варовиковите блокове, а това унищожило останките от късния палеолит. Станало по времето, когато искали да направят от пещерата противоатомно скривалище. После овчари я ползвали като кошара, а гъбари – за развъждане на гъби.

Според археолозите имало налудничав проект пещерите у нас да бъдат отдавани на концесия за барове, малки ВЕЦ. Фирма от Франция дори потърсила кмета на с. Голяма Желязна с искането да складира в тамошната пещера опасни отпадъци. Малцина знаят, че у нас около 30% от водите се получават от карстови извори и че всяко замърсяване на някоя пещера може да изтрови хората на десетки километри.

От 1996 г. в „Козарника” се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт при БАН в София и от Института за геология и праистория на кватернера в Бордо. Ръководител от българска страна е ст.нс. с. Николай Сираков, а от френска – д-р Жан-Люк Гуадели.

Пещерата е обитавана основно през средния палеолит. Но за археолозите най-голямо значение имат най-долните пластове, датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

ТОВА МОЖЕ ДА РАЗБИЕ НА ПУХ И ПРАХ

досегашната теория, че праисторическите хора са се заселили в Европа през Гибралтарския проток. Според ръководителя на българския екип ст.н.с. Николай Сирков от Института по археология при БАН и досега останки от примитивни хора са откривани в различни части на континента – например в Испания от преди 800 000 години и в Турция от преди 400 000 години. До този момент испанският Homo antecessеr се считаше за «откривател» на Европа.

В “Козарника” обаче намират артефакти на възраст между 1 милион и 400 хиляди и 1 милион и 600 хиляди години. Находките се датират по няколко метода, от които за най-точен се смята този по останките от по-едри и по-дребни животни. Николай Сираков обяснява, че мишките например са животни с бърза еволюция. Ако се открият останки от вид с бърза еволюция, това означава, че става дума за периода между 1 милион и 200 хиляди и 1 милион и 300 хиляди години. В палеонтологията датировката е груба. Ако съпоставим с днешното време – например месец, то грешка в палеонтологията от 1-2 дни се равнява на плюс- минус 50 000 години.

Силни спорове предизвиква една находка от ранно-палеолитните пластове в пещерата “Козарника”. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Хипотезата е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

“КОЗАРНИКА” Е ЕДНА ОТ НАЙ-БОГАТИТЕ НА НАХОДКИ ПЕЩЕРИ В ЕВРОПА.

Археолозите копаят много бавно. На всеки 5 сантиметра събират пръстта и я промиват, за да може да „хванат” и най-дребните костички или зъбчета. В пещерата „Бачо Киро”, където работели преди години, правели същото и

ХОРАТА ГИ ВЗЕЛИ ЗА ИМАНЯРИ.

Когато ги виждали, че промиват находките, винаги ги питали много ли е златото. Теренът е разделен на квадрати и сектори. Така всяка находка могат да разположат в една координатна система и да видят къде е в пространството. Копаят на терен от около 7 квадратни метра и вече са на дълбочина около 750 см. За един сезон успяват да слязат средно с около 50 см. Според ръководителя на разкопките ст.н.с. Николай Сираков известното от други български обекти, например от пещерите „Бачо Киро” и „Темната дупка”, следва класическата европейска схема за прехода между среден и късен палеолит. Първата къснопалеолитна култура от преди около 40 000 години е сходна с тази в Западна Европа». Материалите от “Козарника” са различни.

Възрастта на първите пластове от късния палеолит е 30 000 – 36 000 години, но откритите в тях оръдия демонстрират близост до култура, която се развива на Запад няколко хилядолетия по-късно. Новите данни показват, че по едно и също време на малка територия са живели човешки популации с различни култури