Беше сутрин както всяка друга – събудих се в седем часа, а след това – обичайни те неща, преди да тръгна за работа. Нямах никакво по-особено чувство в този ден – всичко изглеждаше нормално. Тръгнах по същия път за работа, по който минавах всеки ден. И тогава видях… НЕГО. Ще го наричам НЕГО, защото и до днес не мога да определя “нещото”, което видях. Изглеждаше като нормален човек, облечен – прилично, около 30-годишен. Но лицето му… то бе различно! Разминахме се на сантиметри и “то” ме погледна – дори впери поглед в мен. Челото му беше сбръчкано, като на звяр, устата му широко отворена, а от нея излизаха странни звуци, без дори да си помръдне устните. Бих ги определила като странно ръмжене и сумтене. Всичко стана за секунди. След като го отминах, се обърнах, а то си вървеше по улицата нормално и дори не се обърна – нито веднъж. Помислих си: ”Господи, днес видях лицето на дявола”. И това изречение дойде изведнъж, без дори да го мисля и осъзнавам.
Някои “хора на науката” биха казали: “Това може да е бил човек с психически отклонения” – признавам, че и аз си го помислих първоначално – до момента, в който се случи другото. Точно три минути след срещата започнах да виждам размазано – не можех да фокусирам въобще, появяваха се тъмни петна ту в единия, ту в другия край на очите ми и това състояние продължи около 15 минути. Заедно с това имах странни усещания, които преминаваха като вълни през цялото ми тяло. Чувството е все едно че нещо се залепя за теб и преобръща цялото ти усещане за света наоколо. Това е чувство, което не може да бъде сравнено с никое друго.То е различно – все едно падаш. Тук отново ще опонирам на възможни научни обяснения. Например, че може да съм си загубила зрението поради изпитания страх или стрес. Но когато го видях, аз не се уплаших веднага, защото мозъкът ми започна да търси логични обяснения на случилото се. И чак порадвам, че съм го видяла – в противен случай последствията от сторената магия щяха да са много тежки.
Странно е наистина, че аз, интуитивно, преди да разбера всъщност какво става, съм усетила какво трябва да направя. Същия ден и вечерта въобще не се прибрах вкъщи, изпитвах огромно нежелание дори да стъпвам там. Оказа се, че магията е била направена точно пред дома ми. След случилото се отидох в църквата и си взех светена вода, което е точното нещо, което е трябвало да направя. Разбира се, има и куп други процедури, но предпочитам да не ги споделям. Те по принцип са строго индивидуални и се използват според всеки конкретен случай. Споделих тази лична история с вас, за да ви кажа две много важни неща.
Първо, за мен, а и за вас не е важен дяволът, който съм видяла, а неговата алтернатива – неговият образ, а това са нашите постъпки. Не правете магии – нито бели, нито черни. Господ ни е дал свободна воля, въпреки че сме грешни, та кой е по-голям от НЕГО, та да му я отнеме. Ние ли? Защото не винаги целта оправдава средствата – не винаги! Целите ни обикновено са земни, нетрайни и преходни, а последствията от средствата, които използваме, могат да бъдат продължителни и пагубни. Защото в крайна сметка ние ще се изправим пред онзи съд, но не този небесния, а първо пред нашия собствен, който е много по-строг. А и това са просто съвети, оставям място за свободната воля и правото на всеки да направи своя избор. И последното нещо – доверявайте се повече на интуицията си, само е нужно да откриете правилния глас сред всички останали.