Дълбока нощ. У дома се раздава силен телефонен звън. Стряскате се насън, грабвате слушалката, но чувате само шум и трясък, понякога неразбираем говор. На много хора се е случвало. Не го отдавайте винаги на телефонните терористи, възможно е някой да ви е позвънил от… другия свят
Изпълнителна секретарка предала важно съобщение след смъртта си
През лятото на 1965 година в една от американските клиники умряла Айрис Брейс. Нейната смърт била много неочаквана за лекарите, защото операцията, която тя прекарала, не предполагала такова развитие. Всичко било нормално. Смъртта на Айрис разстроила медиците, семейството й, а също и нейния шеф, нейния патрон – професор по икономика, при когото тя работела като секретарка.
В деня на погребението професорът изведнъж си спомнил, че ден преди смъртта на Айрис той я бил помолил да се свърже с негов колега и да уточни дали той би могъл да вземе участие в курса от лекции. Разбира се, секретарката трябвало да изпълни това нареждане, след като излезе от болницата – очаквало се това да стане, защото наистина операцията била успешна. Но както разказахме, събитията протекли по много неблагоприятен начин и професорът решил той сам да се заеме с това съобщение. Колегата му обаче, който не бил чувал за смъртта на Айрис, чувайки гласа на професора, възкликнал: “Минутка само, търсят ме по другия телефон”. Бързо се върнал на разговора с професора и буквално го шашнал със следното: “Тъкмо по другия телефон ми звънеше мисис Брейс, вашата секретарка, и ми напомни, че ме каните да взема участие в програмата от лекции…”
Две приятелки половин час си “лафили” по телефона, само че едната от… оня свят
През май 1971 година съпрузите Макконъл от Аризона тихо си прекарвали вечерта заедно, само двамата, когато внезапно тяхното уединение било нарушено от позвъняването на тяхната приятелка Инес Джонсън. Мисис Джонсън наскоро се разболяла и легнала в болница. Скучаела и решила да побъбри с приятелката си. Жените разговаряли по телефона около половин час, след което мисис Макконъл изразила намерението си да навести болната с бутилка ечемичено бренди – любимата напитка на Инес. Обаче мисис Джонсън категорично възразила против тази визита и, което е особено удивително, против брендито, като тъжно промълвила: “То на мен вече не ми е нужно”. Но след тази тъжна реплика се взела в ръце и заявила, че се чувства отлично и нещо повече дори: че никога не е била по-щастлива. Това успокоило мисис Макконъл. Когато след пет дни позвънила в клиниката, тя с удивление узнала, че нейната приятелка Инес Джонсън е напуснала този свят преди няколко седмици. Кой тогава я е уверявал, че е в отлично състояние и отказал бренди?
УЧЕНИ ОТ МАНЧЕСТЪРСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕРИОЗНО ИЗУЧАВАТ ТЕЗИ КОНТАКТИ
Гореописаните случаи са само една малка “извадка” от “позвъняванията от оня свят”. В края на 90- те години на миналия век това явление станало толкова масово, че с него сериозно се заели учени от Манчестърския университет за изучаване на паранормалните явления. За четири години учените засекли повече от хиляда телефонни контакти с покойници и са готови да споделят резултатите от тези изследвания. В половината регистрирани случаи умрелият и този от другия край на „жицата” обменяли фрази; в една четвърт от тези разговори говорел само „мъртвият”; а в останалите гласът „от другата страна” бил неразбираем и се чували някакви звуци, сякаш идващи от края на дълъг тунел. Важен нюанс в този „казус” е това, че нито веднъж телефонните оператори не успели да засекат самото позвъняване, т.е. чувствителните апарати просто не могли да засекат сигнала.
УЧЕНИТЕ КАЗВАТ, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ТАКИВА „ОБАЖДАНИЯ”
Учените уверяват, че не трябва да се страхуваме от такива вести от оня свят. Попитаните свидетелитвърдели, че разговорите с покойниците не предизвиквали отрицателни емоции. Напротив, доставяли някакво умиротворение и радост. Трябва да отбележим, че отишлите в по-добрия свят „безпокоят по телефона” само роднини и приятели, и то не за дреболии, а само да ги предупредят за предстоящи важни събития. Да ги предпазят от беди и да им съобщят за собственото си благополучие. Интересно е, че такива случаи има оповестени в Америка и Западна Европа. Или може би само там се престрашават да си признаят за това. А тук при нас сигурно се страхуват да не ги помислят за луди може би… Дали точно така стоят нещата обаче в слънчева Бразилия!? Там телефонните разговори с умрели роднини се извършват „на конвейер”.Една простичка бразилска женицаСоня Риналди без проблем предлагала телефона връзка с оня свят. Тя устроила у дома си уникален разговорен пункт. Процедурата изглежда така: желаещият да побъбри с близък покойник бразилец отива при синьора Риналди,плаща няколко реала и – въжделеното обещание е изпълнено. В телефонната слушалка, съединена с конструкция, която се държи в пълна тайна, „клиентът” на синьора Риналди задава въпроси, а от другия край на жицата отговаря умрелият роднина. По-точно глас, приличащ на „до болка познатия”. Но както и да стоят там нещата, най-разпространената фраза, звучаща от оня свят, е „Здравей, как си?” И това е всичко…
ЖЕНА ОТ ЕЛ ЕЙ ГОВОРИЛА ПО ТЕЛЕФОНА С МЪЖА СИ, КОЙТО… ЛЕЖАЛ В МОРГАТА НА ДРУГ ГРАД
Има обаче и други уникални случаи. Нека го наречем обратна връзка, т.е. да звъним на покойни този път оттук, от нашия свят. Но в интерес на истината, никой от провелите такъв телефонен разговор не е знаел, че този, с когото говори, не е вече между живите. Веднъж Никол Фридман от Лос Анджелис видяла насън собствения си мъж Боб, който в този момент се намирал в друг град. Направо да кажем, тя го видяла в много лошо състояние – с простреляна глава в локва кръв. Събуждайки се, Никол веднага набрала номера на Боб, съпругът й отговорил, че е добре, че нищо
лошо не му се е случвало и с тъга споделил, че страда само защото в момента са толкова далече един от друг. По-късно станало ясно, че в момента на разговора тялото на Боб вече няколко часа пребивавало в градската морга – застреляли го при опит да бъде ограбен…
СЛЕД КОШМАРЕН СЪН МИСИС СМИТ ПОЗВЪНИЛА И РАЗГОВАРЯЛА СЪС СВОЯ
ПРИЯТЕЛКА… МЪРТВА ОТ ПОЛОВИН ГОДИНА
Аналогичен случай преживяла и американката Смит: без конкретна причина на жената й се привидяла насън приятелка, с която тя не общувала от седем години. И отново сънят бил кошмарен – приятелката лежала на пода, цялата в кръв. След този кошмарен сън Смит позвънила на тази приятелка, която толкова отдавна не била виждала. Тя бодро й отвърнала, че действително била болна, но сега е в добро здраве, каквото желае и на другите. Тогава неумолимата Смит я поканила на гости, но приятелката изведнъж станала нервна и отвърнала, че ще позвъни по-късно. Както се досещате, позвъняване не последвало. Но любопитната американка мисис Смит се свързала с роднините на бившата си приятелка и попитала къде се е дянала, че не се обажда. Тогава с изумление узнала, че тя от половин година не е между живите…
СЪВРЕМЕННИТЕ УЧЕНИ СМЯТАТ, ЧЕ ТОВА НЕ СА РЕАЛНИ РАЗГОВОРИ, А ТЕЛЕПАТИЧНА ВРЪЗКА С ДУШАТА НА УМРЕЛИЯ
Съвременните учени са категорични, че не може да има никаква телефонна връзка с царството на
мъртвите. Според тях тайнствените позвънявания не са нищо друго освен някакъв феномен на човешката психика. При това състояние се случва не реален разговор, а телепатична връзка с душата на умрелия. Тази хипотеза се потвърждава и от факта, че гласът на умрелия не може да бъде засечен и фиксиран на магнетофон. Този глас го чува само този, до когото е адресирано обаждането, а свидетелите, които в този момент се намират на разстояние няколко сантиметра от него, не забелязват дори леко подрънкване на телефона. Освен това, по наблюдения на изследователите, покойниците имат навика „да звънят” през първите 24 часа от смъртта си; по-рядко – на седмия ден след това. И само най-настойчивите не дават покой на живите си роднини три месеца.
С други думи, докато човек тъгува по този, който го е изоставил, той несъзнателно предизвиква умрелия на разговор и чак когато болката от загубата поутихне, се прекратяват и телефонните позвънявания. Може би са прави донякъде в доводите си съвременните учени. Но как ще изтълкуват тогава обаждането на изпълнителната секретарка Айрис, за която разказахме в началото. Тя не е била близка роднина, нито пък е хранила любовни чувства към своя шеф, още по-малко към неговия колега!?