Всяка възраст носи своите позитивни и негативни страни. Без значение на колко години сме, най-важното е да бъдем в хармония със себе си и да не спираме да следваме целите си.
Всеки етап от живота ни е свързан с определени приоритети. Това, което ни изпълва с възторг на 20 години, няма да е същото, което ни ощастливява, когато сме на 40. Въпреки това една константа е характерна за всички възрасти. 9 от 10 запитани жени на въпроса, коя е най-важната предпоставка, за да се чувстват щастливи, отговарят: Любовта. Любовта във всичките й измерения – тази на партньора, близките, децата, но също така към професията. Обичаме ли, побеждаваме по-лесно притесненията си, когато тепърва навлизаме в активния живот, страховете си, когато сме в зряла възраст, и стреса от настъпващите промени, когато се зададе старостта. Когато е въпрос на личен избор, жизненият опит, който натрупваме – например определянето на професия, майчинството, семейството, пътешествията, обогатяват съществуването ни дори да са свързани със съпътстващи ги трудности. Най-важното е да гледаме винаги напред и да не губим време в съжаления по миналото, още по-малко – в страх от това, което ни очаква занапред. Трябва да се научим да се отказваме от някои неща, за да спечелим други.
Следващите редове имат за цел да ни разкрият няколко ценни съвета, които ще ни помогнат да се чувстваме добре, независимо или въпреки възрастта си.
20 години: Време е да пораснем!
Сега е моментът да…
…се научим да бъдем отговорни
На 20 години принципно загърбваме окончателно детството, за да навлезем в света на „големите“ и на свързаните с него задължения и трудности. Край на тийнейджърския период, в който можехме само да мечтаем за живота, без да се ангажираме реално в него. Отсега нататък трябва да поемем отговорността за избора и постъпките, които ще направим, както и за решенията, които ще вземем.
…скъсаме окончателно пъпната връв да се превърнем във възрастни изисква прогресивно да се научим на самостоятелност. За целта напускането на бащиния дом и родителската опека, както и на материалните предимства, които те носят, е наложителна. Процесът често е мъчителен, но е единственият начин да бъдем действително независими и отговорни за собствения си живот.
За да се чувстваме добре
• Като начало трябва да фиксираме ясна цел относно обучението си и/или професионалната си реализация, както и ако се наложи, да пожертваме необходимото, за да я достигнем. Всеки има право на грешки и е добре да го знаем, защото те ни помагат да натрупаме опит. Също така е нужно да се научим както да бъдем постоянни в усилията си, така и да знаем кога да отстъпим, или да се откажем.
• Добре е да се възползваме от предимствата, които ни дава младостта – безкрайна енергия, свобода и липса на ангажименти… Това е идеалният период, в който можем да пътуваме, за да разширим кръгозора си, да се фиксираме окончателно върху това, което искаме да правим по-късно, и т.н.
30 години: Трябва да бъдем „поливалентни“!
Сега е моментът да…
…се отнасяме позитивно към семейния живот
Преминаването от статута на необвързана през първите трепети на влюбването, обвързването и накрая достигането до положението на омъжена жена, разкъсвана между семейството, децата и работата, понякога е свързано с конфликти, особено в крайната фаза. Много често, преди да се сблъскаме с реалността, ние идеализираме брака и предпочитаме да не мислим за евентуалните му „негативни“ страни. С появата на децата сме принудени да се откажем да разполагаме изцяло с времето си. Не бихме могли да имаме пълноценен живот обаче, ако губим енергията си да съжаляваме за свободата, която сме имали преди. По-добре е да се концентрираме върху това, което сме спечелили: откритието какво е да бъдеш родител и осмислянето на живота чрез майчинството, зрелостта, която придобиваме…
…се откажем да бъдем перфекционистки
Тъй като на 30 години все още сме изпълнени с енергия, понякога имаме склонност да искаме да бъдем безгрешни във всичко: в професията си, в семейния си живот и в ролята си на родители. В дългосрочен план обаче това е изтощително. Жените често смятат, че са единствените, които са способни да се грижат за децата си. Резултатът? Започва да им се струва, че се превръщат в домашни помощници.
За да се чувстваме добре
• Трябва задължително да отделяме моменти, в които да бъдем само с половинката си. Появата на децата (най-вече на първото) е момент, в който отношенията между съпрузите са поставени на изпитание. Трябва да направим необходимото място на детето в семейството, без обаче да го превръщаме в абсолютен център на вселената ни. Много жени допускат тази грешка, тъй като действително връзката, която се създава между тях и рожбата им, е безценна. Същевременно обаче, докато градим връзка с детето си, губим тази със съпруга си.
• Да помислим за нас, ако искаме да посрещнем и преминем през третото десетилетие, изпълнени с увереност и тонус. Постоянното чувство за жертване в името на семейството поражда чувство на неудовлетворение. От време на време е необходимо да бъдем малко егоисти: да откажем да поиграем с децата, за да можем да вземем ваната си спокойно, или да съкратим чистенето, за да поспортуваме. Накратко: да се опитаме да съчетаем ролята си на майка и тази на жена, без да гоним съвършенството. За целта ще ни помогне и ако включим половинките си в домакинските задължения и възпитателните функции.
40 + години
Идва ерата на промените!
Сега е моментът да…
…приемем възрастта си
На 40 години не сме достатъчно зрели, за да бъдем стари, но достатъчно, за да не можем да се наречем „млади“. Постепенно времето започва да слага отпечатъка си върху нас. физически промените настъпват неумолимо – бръчките стават по-изразени, килограмите се увеличават. След навършване на 37 години жените преживяват хормонални изменения, един вид своеобразна предменопауза (при някои жени менопаузата настъпва дори към 42-рата им годишнина). Умората се чувства по-осезаемо, кожата и ставите ни губят от еластичността си, зрението ни отслабва. Вместо да отричаме очевидните признаци, по-добре да ги приемем.
…се опитаме да се харесваме по различен начин
Край на времето, когато мъжете често се обръщаха след нас. В повечето случаи след 40-ата година жените биват харесвани повече заради това, което са, заради характера им, отколкото заради тяхната външност. Това невинаги е негативно. Напротив – помага ни да робуваме по-малко на външния си вид, да бъдем по-истински. Без, разбира се, да изоставяме грижите за себе си напълно.
…спрем да обгрижваме изцяло децата си
В семейството ни също времето е наложило отпечатъка си. Децата са пораснали, превърнали са се в тийнейджъри или младежи и вече не се нуждаят от пълната ни опека. Едновременно с приемането на факта, че те растат, трябва да съумеем да развием и връзката си с тях.
За да се чувстваме добре
• Да се погрижим за себе си.
Искаме ли да накараме да изпъкнат положителните ни страни и да запазим тонуса и енергията си, трябва да отделяме малко време, за да се поглезим. Масажите, танците, гимнастиката са само част от възможните занимания. Освен това не само че не бива да се занемаряваме, но трябва да приемем, че е необходимо да прекарваме няколко минути повече пред тоалетката, за да прикрием успешно следите на времето. След 40 години не бива да залитаме в двете противоположни страни: прекалено малко или прекалено много грим.
• Да преначертаем връзката с децата си.
Време е да престанем да се отнасяме прекалено покровителствено с тях – да приготвяме през цялото време храната им, да оправяме техните легла и да се грижим за прането им. Това се налага най-напред, за да ги научим да бъдат самостоятелни, но и за да свикнем ние самите с мисълта, че те скоро ще отлетят от семейното гнездо. По-добре ще е, ако оттук нататък се фокусираме върху общите си интереси – кино, спорт, както и да се поинтересуваме повече от това, което ги вълнува. В най-общи линии от родители трябва да се превърнем в приятели, без при това да губим авторитета си.
• Да престанем да следваме сляпо модата.
Ако се обличаме като дъщеря си, това вместо да ни накара да изглеждаме по-млади, ще ни състари. И това не е въпрос на фигура. Дори да успяваме все още да влизаме без проблем в панталоните си размер 44 отпреди 20 години, вече не сме на 20 и това си личи.
• Да открием нови източници на удоволствие.
За да се чувстваме добре в кожата си, една от най-важните предпоставки е да не позволим на рутината да ни завладее. Нито пък да се отдаваме на черни мисли от типа: младостта си отиде, децата нямат нужда от мен, в семейния ми живот липсва тръпката… За да бъдем позитивни на тази възраст, трябва да умеем да извличаме положителното от всяка ситуация и повод: годишнина от сватбата, пътуване, което сме отлагали с години…
• Да се научим да бъдем независими: 4-тото десетилетие е възрастта на душевната зрялост. Сега е моментът да се освободим от известни задължения (свързани най-вече с домакинството), които досега сме изпълнявали сами. Същото се отнася и за семейния живот – да се осмелим да споделим това, което не ни харесва – без да обвиняваме и като използваме подходящите за целта думи.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: