Обичайно възникването и развитието на гнойници (абсцеси) в гърлото (и по-точно в съседство със сливиците) е в резултат на възпалителен процес, който се развива в тях и меките тъкани на фаринкса. Касае се за бактериално възпаление, което най-често се предизвиква от стафилококи, стрептококи, фузобактерии и др. микробни агенти. Те се установяват чрез лабораторни микробиологични изследвания.
Абсцесът може да достигне различна големина, като притиска и разрушава съседно разположените тъкани. Нерядко е възможно да пробие към фарингеалната кухина или да се разпространи в различни съседни телесни области, включително и към белодробното средностение.
По-съществвните симптоми и оплаквания от страна на болния са: повишена температура, болка в гърлото, която често е едностранна и може да достига до областта на ухото, болезнено преглъщане, спазъм на дъвкателната мускулатура, развитие на лимфаденит и др. Могат да се установят още пресипнал глас, лош дъх от устата, обилно отделяща се слюнка и отклонение на увулата (мъжеца – висулката по средата на задния край на мекото небце) към срещуположната страна на мястото на абсцеса.
Перитонзиларният абсцес, както се нарича още това страдание, може да доведе при несвоевременно лечение до сериозни усложнения, някои от които дори с рисков характер за живота. При засягане на кръвоносни съдове да се причинят обилни кръвотечения или да се развие инфекцията по посока на съседни и по-далечно разположени тъкани и органи, включително и до развитието по кръвен път на сепсис.
Успешното лечение на перитонзиларния абсцес изисква колкото се може по-рано поставена диагноза и незабавно приложение на подходящи антибиотици, както и провеждането на хирургични манипулации (пункция, отваряне и дрениране), които имат за цел да се отстрани гнойта в абсцеса. Много пъти това става амбулаторно, но при по-тежки случаи се налага и болнично лечение.
Сравнително рядко перитонзиларният абсцес може да рецидивира след известен период от време. За да се намали до минимум такава възможност, следва да се обсъди със специалист необходимостта от оперативно отстраняване на сливиците, както и своевременно лекуване на най-леките фарингити и тонзилити. Трябва да се провеждат системни закалителни процедури за повишаване на общйта устойчивост на организма спрямо простудни заболявания и инфекции на горните дихателни пътища, както и да се прилагат средства за укрепване на имунната система с натурални продукти и системно обогатяване на организма с витамини (преди всичко от природни източници – плодове и зеленчуци и получени от тях хранителни добавки). Това са основните подходи за предпазване от чести възпаления на горните дихателни пътища и фарингеалната област.
