Нетленни тела на монаси и простосмъртни остават загадка за учените. Знаменитият Хамбо лама Етигелов, починал през 1927 г., се намира до днес в труднодостъпния будистки манастир край Улан-Уде в стъклен саркофаг. Веднъж в годината неподдаващото се на разложение тяло се показва на публиката. В Тайланд на остров Самуи в тамошния будистки манастир Ват Кунарам е възможно да се видиш всеки ден местния феномен – стъклена кутия с нетленния монах Пра Кру Санатакититткхун, починал през 1973 г. За разлика от мумията на Ленин телата на монасите не са подлагани нито на балсамиране, нито на специална обработка. И вре пак телата им са отлично запазени. А учените си блъскат главите над тайната на тяхната нетленност.
Пра Кру Санатакититткхун, починал на 79-годишна възраст, е с тъмни очила. Оказва се, че монахът си е загубил едното око тази пролет, 35 години след смъртта си. Иначе Пра Кру изглежда като жив и никак не прилича на изсъхнала мумия. Само е много слаб и кожата му е суха. 20-годишен Пра идва в храма, но скоро го напуска. Жени се, става баща на пет деца. Връща се в манастира след 30 години. След още 30 сяда в поза лотос за медитация. Казва на учениците, че така ще умре, и умира. Решават да кремират тялото, но то не гори. Учениците приемат чудото за знак свише, поръчват стъклен саркофаг и поставят там гуруто в позата, в която починал. Говорят, че и досега на Пра Кру му растат ноктите и косите, които се налага да стрижат от време на време.
Това според учениците означава, че монахът не е мъртъв, а е изпаднал в нирвана. Не е известно дали сериозни учени са проучвали тайския монах. Затова пък лама Етигелов е проучен щателно, и то много пъти. През 1927 г. той е заровен в земята в кедров ковчег, пълен със сол, както монахът поръчал в завещанието си. Няколко пъти -през ,1955 г. и през 1973 г., тялото било инспектирано в присъствието на следващия лама. Оказало се, че в областта на сърцето на Етигелов се чувства топлина. Със съгласието на родствениците през септември 2002 г. в присъствието на висши духовници и светски лица ковчегът е окончателно изваден от земята, а тялото на ламата е отнесено в будистки манастир, където се намира и досега.
Спектралният анализ не показва различия в органичните тъкани, които да ги различават от тези на жив човек. Има и кръв, която обаче е желеобразна. Понякога долната челюст на нетленния лама пада и устата му се отваря.
Според учените това е свидетелство за подвижността на ставите и за доброто състояние на мускулите и кожата. Разказват дори, че лама Етигелов се поти, а по време на молитвите се отваря едното му око. За съжаление предоставените на учените образци -четири косъма, късче кожа и част от нокът, не са достатъчни за откриване тайната на нетленността. От физико-химическите странности прави впечатление наличието на бром, без обаче да е ясно какво отношение има това към чудото. При живите хора бромът обикновено потиска активността на мозъка.
Мистиците са убедени, че нетленността е резултат на медитация и особени духовни практики, които променят биологичните процеси в тялото. Нещо подобно се случва за най-напредналите йоги. Един от тях, Парамаханс Йогананда, силно удивява шефа на лосанджелиската морга Хари Роу. През 1952 г. Роу 20 дни наблюдава тялото на йогата след смъртта му, без да открие признаци на разлагане. Потресеният директор записва наблюденията си и ги заверява нотариатно. Защо мъртвият йога не се разлага, учените не могат да открият.
Случаи на нетленност има много. Католичката Бернадет Субироз умира през 1879 г. Тялото й е ексхумирано два пъти през 1919 г., като всеки път се оказва непокътнато. През 1994 г. отлично запазеното тяло на будисткия монах Пу Чао, починал 11 години по-рано в пещера в Тайван, привлича хиляди поклонници. Посетителите разглеждат монаха, в пещерата, разположена близо до храм, и дори стискат ръката на светия човек. Пу Чао починал по време на медитация на 93-годишна възраст. Послушниците в манастира обтриват трупа всяка седмица със специална смес от билки. Мускулите на покойника остават еластични, косата му продължава да расте. Според свидетели Пу Чао е постигнал съвършенство благодарение на особена диета, състояща се от местни билки и дъждовна вода.
Нетленните тела на други будистки монаси – Тру Ханга (починал през 1954 г.) и Чин Ена (починал през 1970 г.), са пазени в специални вкопани в земята стъклени ковчези, а в момента се намират в местни храмове. В малкото колумбийско градче Сан Бернардо, в подножието на Андите, мъртъвците се поставят в специални гробници. Директорът на местното гробище Едуарде Сифуентес признава, че труповете в тези условия почти не се разпадат. За доказателство Сифуентес е поставил 12 запазени най-добре мумии в пантеон до гробището. Най-впечатляващо е тялото на Пруденсия Акоста – тя е като жива, с тъмен шал, шапка, с букет карамфили в ръка. Според местните изследователи причина за отлично запазените тела е чистата вода и диетата от местни растения -плодът гуатилу и зеленчукът балу, нещо като гигантски грах.
Странен случай е регистриран и в американското градче Ларами, щат Уайоминг през 1914 г. 24-годишната Ашли Уистъл шокира семейството си, като се прострелва с пистолет в гърдите. За да избегне скандала, семейството затваря мъртвото момиче в стаята и заключва вратата. 52 г. по-късно родственик съобщава страшната семейна тайна в полицията. За удивление на детективите и биохимика Франк Сомбърт Тялото на Ашли и след половин век остава като живо – дори лицето й не е мъртво бледо.
САМИ СЕ БАЛСАМИРАМЕ
Още през 2002 г. проф. Раинер Хорн от университета Кристиан-Албрехт в Кил, Германия) открива, че процесът на разлагане на мъртвите в гробищата се забавя, поне едва пъти. Изследванията ученият започва, когато негови познати екехумират тялото на родственик, починал 30 г. преди това. По трупа нямало признаци на разлагане, анализите показали, че физйко-химическото състояние на тялото било като това седмица след смъртта. Професорът стигнал до сензационния извод: балсамирането настъпва поради интензивната употреба на кремове против стареене. За това помага и съвременната храна, пълна с консерванти.
50 ВЕКА В БЛАТОТО
Кой знае какво ще стане с телата на нетленните монаси след 2000 г. Оказва се обаче, че съществува среда, която пречи на разложението рекордно дълго. Това е торфът. Потвърждение на това са откритите „блатни хора“, bog people. Периодично ги изкопават в торфищата на Северна Европа. В Русия в торфените блата в Ленинградска и Норгородска област откриват добре запазени тела на войници от Втората световна война.
Най-известните мумии са от Дания, Ирландия, Великобритания. Някои са на повече от 10 000 години! Е, не изглеждат като живи, но са много добре запазени, включително вътрешните им органи, Учените са изследвали дори съдържанието на стомаха им. Само кожата на блатните хора, вsе още гладка и здрава, е придобила сив цвят, а скелетите са изчезнали, като че ли са се разтворили. Загадките стават твърде много.
“Марица”
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Тук има нещо гнило. При разлагане всичко освен костите се разлага и „изчезва“, а тук става точно обратното:вътрешните органи и всичко останало освен скелета(?!?)е запазено и едва след хиляди(КАКВО?! :O wow! ) години придобива сив цвят. Нещо като изкривяване на биологичните процеси. Защо? Ами, ако е вярно, разлагането става чрез някакви микроскопични „буболечки“, които изяждат, така да се каже, тъканите и течностите, а в тези случай: скелетът го няма! Дали няма друг вид „буболечки“, които предпочитат костите пред тъканите? А може би торфът е виновникът? Как ли? Някой от веществата, които го съставят може да са проникнали в тялото и да са причинили „био балсамиране“, а други да са били абсорбирани от костите и същите да са били унищожени или по – вероятно – разядени отвътре навън.