Чудеса.net
Всеки човек е уникална и неповторима личност. Но също така е част от обществото, следователно трябва да спазва установените в него правила. Да бъде адекватен и на ниво, да не престъпва границите на позволеното, като същевременно запазва… ярката си индивидуалност. Възможно ли е изобщо това?
Още в люлката ние се сблъскваме с различни норми на поведение и искаме или не, сме длъжни да им съответстваме. На момиченцата се пада розовият цвят, на момченцата – синият, в никакъв случай обратното. Но това е само началото. По-нататък ние всекидневно ще осъзнаваме принадлежността си към определен пол, към семейните традиции, законите на социалната ни група и културата на страната, в която сме се родили.
В рамките на нормалното
Социалната адаптация е продължителен и сложен процес, но на практика протича незабелязано. Със своя пример родителите ни показват как да се държим в различни ситуации и с различни хора, а ние – съвсем естествено, усвояваме наученото и го вписваме в собствената си житейска позиция. Понякога примерът е недостатъчен и тогава получаваме по-явни намеци или дори преки указания: „Ти си длъжен да бъдеш силен и смел”, чуват момчетата, а на момичетата се обяснява колко важно е да бъдат нежни и скромни. По-късно родителите и учителите полагат нужните усилия, за да проумеем кое точно образование е приемливо за нас. Още по-късно най-близкото ни обкръжение започва да следи какъв житейски спътник ще си изберем, преценява дали той ни съответства. Макар семейните и социалните установки често да се възприемат като натиск, повечето достигнали пълнолетие хора започват да гледат на свободата като на относително понятие. И дори не се огорчават много от този факт.
Да престъпиш чертата
Границите, рамките и правилата са нещо естествено и необходимо. Те гарантират ред в обществото, дават на всеки усещане за стабилност. По простата причина, че наред с жаждата за новости и свежи усещания, у нас съществува и стремеж към покой – към това, в живота ни да има нещо постоянно. Само така ние можем да изпитваме увереност и вътрешен комфорт. Специалистите знаят: колкото по-стабилен и еднообразен е животът на един човек, толкова по-големи са неговите шансове да запази психическото си здраве. Безсънието, страховете, напрежението, раздразнителността, без които не можем да си представим своето съществуване, се срещат рядко в изследванията на психолозите и лекарите от края на 19 век.
Сега обаче нашата съдба не е така предопределена, както тази на предците ни, имаме и по-големи възможности за избор, ние сме по-свободни, по-разкрепостени. И си плащаме за това с цената на невротични разстройства. Защото освен радост от факта, че можем да постигнем много, се притесняваме дали ще успеем да го направим. С една дума, привичните някога модели на поведение се преобразяват буквално пред очите ни.
Трудности на самоопределянето
Колкото и да е странно, въпреки отсъствието на еднозначни стандарти и идеали, днес стремежът на човека да бъде адекватен се засилва. Смята се, че към конформизъм, т. е. към желанието да бъдем „като всички”, ни подтикват най-вече средствата за масова информация, които ни засипват с подробности за ближните, както и статистиката, разкриваща как живеят нормалните членове на обществото. Ние сме принудени постоянно да се сравняваме, да проверяваме дали съответстваме на стандарта, да оценяваме различни страни на битието си. Понякога това ни прави по-уверени, но най-често ни пречи.
Тревогата, че другите са по-добре от нас, предизвиква, от една страна, желанието да захвърлим всичко и да започнем нов живот, а, от друга – страха да не загубим това, което вече имаме. В крайна сметка се оказваме хванати в капан: стремейки се към определен статут, постижения и успехи, ние се спираме на начин на съществуване, натрапен ни от общественото мнение, после започваме да копнеем за промяна и избираме… отново това, което се смята за добро от гледна точка на обществото, разбира се, не всички зависят до такава степен от околните. Но неоправданият конформизъм, излишната привързаност към мнението на другите са свойствени на много хора и главната вреда от тях е, че ни пречат да бъдем самите себе си.
Противодействайте
Можете ли да се противопоставите на конформизма? Можете, трябва и дори сте длъжни. Иначе няма да се чувствате свободни и пълноценни като личности. А за целта:
■ Започнете да се вслушвате в себе си, проумейте истинските си желания.
■ Дайте си сметка колко често вземате решения под натиск отвън.Защо си купихте точно тези обувки? За да се чувствате добре в тях или заради голямото намаление, завистта на приятелките, настойчивата продавачка? После се опитайте по същия начин да прецените другите, много по-важни аспекти на живота си – избора на учебно заведение, на работа, приятели, партньор… Естествено, никой не ви кара да вземате съдбоносни решения и да пристъпвате към тяхното реализиране веднага, щом разберете, че не постъпвате по своя воля. Подобни констатации не могат да доведат до светкавичен резултат, но пък не ви позволят постепенно да промените живота си към по-добро.
■ Взискателността към себе си е хубаво качество, стига да е с мярка.Бъдете по-снизходителни към своите слабости, позволявайте си грешки и пропуски, не се нагърбвайте с непосилни отговорности. Ако вашата приятелка е прекрасна майка и домакиня, ако шефката ви е преуспяла и самостоятелна жена, която работи едва ли не по 24 часа в денонощието, браво на тях. Но нима сте длъжна да ги копирате във всяко едно отношение? Разбира се, че не. Вие сте друг човек и безусловно притежавате собствени достойнства.
■ Животът не се състои от покриване на нормативи.Постоянният стремеж към дадена цел ви пречи да изпитвате всекидневните радости на битието, да чувствате вкуса на настоящето. На всичко отгоре често водите вътрешен диалог, като спорите, доказвате и убеждавате в нещо другите хора. Не си ли наложите поне от време на време да „изключвате” от проблемите, никога няма да постигнете равновесие между стремежа да сте като всички останали и желанието да не изневерявате на себе си.
