ИМА ВИСШИ СЪЩЕСТВА В ОТВЪДНОТО, КОИТО СЪДЯТ ХОРАТА

Какво е това смърт. Отсъствието на научно определение за смъртта кара много хора да си задават този въпрос

Науката дава определение за всички предмети, явления, феномени, единственото определение, което не дава, е какво е това смърт. Във всеки случай нито в научни, нито в популярни публикации ми се е удавало да намеря ясно положително определение за тази дума. Оксфордският академичен речник дава съвършено безсъдържателно определение: “Смъртта е край на живота”. Има още няколко опита за определение на смъртта. Британска енциклопедия от 1986 г.: “Пълно прекратяване на жизнените процеси”. Медицински ръководства: “Отсъствие на признаци за живот” и “Отсъствие на мозъчна активност, потвърдена от електроенцефалограма”. 22-ри световен медицински конгрес от 1968 г., специално изучаващ проблемите на смъртта: “Необратима загуба на функциите на целия организъм”. Често се среща и друго, написано на псевдонаучен език и също така празно определение: “Смъртта е окончателно прекратяване на жизнените функции у животното или растението”. Когато се говори за смъртта, се употребяват и други думи, например: “нищо”, “небитие” и др. подобни слова, винаги с негативен смисъл, думи за това какво няма.

И ето че човек се замисля – а може би смъртта я няма?

Такова отсъствие на научно определение за смъртта отбелязват и учените, занимаващи се с този феномен. И не е чудно, че тези, които изучават не само анатомия, а целия човек, все почесто съветват вместо думата смърт да се употребява думата “преход”, защото под смърт обикновено се разбира край на човешкия живот, а сега е известно, че със смъртта на тялото животът на личността не свършва; тя продължава да съществува, преминавайки в други условия – оттук и думата “преход”, която правилно определя произтичащото събитие. Християнското разбиране за смъртта може да се види от писмата на епископ Теофан Затворник към неговата умираща сестра: “Прощавай, сестро! Господ да благослови твоя изход и твоя път след него. Та ти няма да умреш. Тялото умира, а ти ще преминеш в друг свят, жива, помнеща себе си и узнаваща целия обкръжаващ свят. Там ще те посрещнат татко и мама, братята и сестрите. Поклони им се и предай нашите поздрави и помоли да се погрижат за нас… да ти дари Господ мирен изход! Ден-два и ние ще се срещнем. Затова не тъгувай за оставащите. Прощавай, Господ е с теб”. Хубаво писмо, съвсем спокойно и напълно уверено в бъдещия блажен живот. То сякаш изпраща сестрата не на далечен път, не в незнайна страна, а в бащин дом, където живеят нашите близки, умрели преди нас. В Еклисиаста има такъв израз: “И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал” (Екл. 12: 7). Християнството разбира смъртта като разделение между душата и тялото и откровение на духовния свят. Към такова разбиране достига и съвременната наука за смъртта.