Чудеса.net
Понякога някой разтревожен дух не желае да напусне Земята след физическата смърт. Това се дължи на някакъв неразрешен проблем, който е имал силно въздействие върху неговото съзнание. В тези необичайни случаи може да се получи помощ от по-висши наблюдаващи същества, които могат да помогнат в процеса на приспособяване от другата страна. Ние също разполагаме със средства да помогнем на разтревожените духове да напуснат Земята.
Как да се подготвим най-добре за собствената си смърт? Нашият живот може да бъде кратък или дълъг, може да сме здрави или болни, но идва време, когато всеки от нас трябва да се срещне със смъртта по начин, подходящ за нас. Ако сме прекарали продължителна болест, водеща до смърт, ще имаме съответно време да подготвим ума си, след като първоначалният шок, отричане и депресия са отминали. Когато внезапно се изправим пред смъртта, умът бързо преминава през този вид прогресия. С приближаването на края на нашия физически живот всеки от нас придобива способността да се слее със своето по-висше съзнание. Поради духовното осъзнаване умирането е най-лекият период от нашия живот, когато можем да почувстваме, че нашата душа е свързана с вечността на времето. Въпреки че има много умиращи хора, които намират приемането за по-трудно от примирението, хората, които се грижат за умиращите и работят около тях, казват, че малко преди края повечето хора са спокойни и откъснати от заобикалящата ги обстановка. Вярвам, че умиращите получават достъп до някакво върховно познание за вечното съзнание и това често проличава по техните лица. Много от тези хора осъзнават, че нещо всемирно ги очаква там, отвъд, и че то е добро.
Умиращите претърпяват метаморфозата на отделянето на техните души от приетото тяло. Хората възприемат смъртта като загуба на нашата жизнена сила, а всъщност истината е точно обратната. При смърт ние губим нашето тяло, но нашата вечна жизнена енергия се обединява със силата на божествената свръхдуша. Смъртта не е мрак, а светлина.
След като си припомнят преживяванията около предишни смърти, пациентите ми казват, че изпитват такова чувство на преоткрита свобода от техните земни тела, че са нетърпеливи да започнат своето духовно пътешествие към едно място на мир и интимност. От следващите случаи ще научим какъв е според тях животът в задгробния свят.
ИМА ЛИ ВРАТА КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ
Хиляди години народът на Месопотамия е вярвал, че вратите за влизане и излизане от рая лежат в противоположните краища на голямата крива на Млечния път, наричана Реката на душите. След смъртта душите трябвало да изчакат изгряващия вход на Стрелеца и есенното равноденствие, когато денят и нощта са равни. Прераждането на Земята можело да се осъществи само по време на пролетното равноденствие при изгряването на Близнаци на тяхното нощно небе.
Моите пациенти ми разказват, че на практика преселението на душата е много по-лесно. Ефектът на тунела, който изпитват, когато напускат Земята, е порталът към духовния свят. Въпреки че душите напускат бързо своите тела, на мен ми се струва, че навлизането в духовния свят е внимателно обмислен процес. По-късно, когато се завръщаме на Земята в друг живот, пътят назад се описва като по-кратък. В разказите на моите пациенти за разположението на тунела по отношение на Земята има известни вариации. Някои наскоро починали хора го виждат да се разкрива близо до тях над телата им, докато други споделят, че се издигат високо над Земята, преди да влязат в тунела. Във всички случаи обаче промеждутъкът от време за достигане на този коридор е незначителен, след като душата напусне Земята. Ето и наблюденията на друг индивид върху това духовно местоположение.
