Докато изследваха потайностите на телесните биологични ритми, учени от Медицинския център Дяконеса Бет Израел в САЩ откриха съществуването на „свързан с храната часовник^, който може да надделее над „основания на светлината“ главен часовник на тялото.
Това откритие помага да се обясни как животните приспособяват денонощните си ритми, за да избегнат гладуването, и освен това подсказва, че чрез адаптиране режима на хранене и хората ще могат да се справят по-добре с неща като смяната на часовите зони или работата нощем, които ги карат да се чувстват изтощени и неадекватни.
Така нареченото супрахиазматично ядро (СХЯ), група клетки в мозъчния хипоталамус, служи като главния биологичен часовник на тялото. То получава сигнали за цикъла светло-тъмно от зрителната система и предава тази информация към друга група клетки в хипоталамуса, известна като дорзомедиално ядро (ДМЯ), а тя от своя страна организира циклите на сън и бодърстване, както и тези на активността, храненето и хормоните.
„Когато храната е лесно достъпна – обяснява старшият автор на изследването, неврологът Клифърд Сейпър, – тази система работи изключително добре. Светлинните сигнали от ретината помагат за установяване на денонощните ритми съобразно стандартния цикъл ден и нощ.“ Но ако храната не е на разположение по време на нормалния период на бодърстване, животните трябва да могат да се адаптират към такава, налична по времето, когато те обикновено спят.
За да оцелеят, животните, изглежда, са развили вторичен „свързан с храната“ часовник. Този нов механизъм им помага да обръщат режима си на сън и будуване, за да повишат максимално шансовете си за намиране на храна, отбелязва Сейпър, който заедно с водещия изследовател Патрик Фулър и други техни колеги се заел да установи къде точно се намира въпросният часовник.
„Освен клетките в СХЯ, съществуват и други осцилаторни клетки в мозъка, а също и в периферните тъкани като стомаха и черния дроб, които допринасят за развитието на зависещите от храната денонощни цикли при животните“, посочва Сейпър. С помощта на подробен анализ върху мишки учените локализирали свързания с храненето часовник в ДМЯ.
„Открихме, че един-единствен цикъл на гладуване и след това нахранване задейства часовника, така че той успешно надделява над супрахиазматичното ядро и прехвърля всички денонощни ритми в нова часова зона, която съответства на наличността на храната“, обяснява неврологът и добавя, че това би могло да има обещаващи последици за хората днес.
„Ако например пътувате от САЩ за Япония, вие сте принудени да се приспособите към разлика от 11 часа“, казва той. „Тъй като биологичният часовник на тялото е в състояние да се премества само по малко всеки ден, обикновено на човек му е необходима към седмица, за да се адаптира към новата часова зона. А дотогава често е дошло време да се върне обратно у дома.“
Но чрез приспособяване режима на хранене пътуващият може да успее да задейства втория си, „хранителен“ часовник и така по-бързо да привикне с времевата разлика. Период на гладуване от около 16 часа е достатъчен за активиране на този помощен часовник, смята Сейпър, така че ако просто се лишите от храната в самолета и после се нахраните, щом се приземите, това би могло да ви помогне да се адаптирате и да избегнете неприятните последици от разликата в часовете.
