Бавните деца не са за завиждане.
Родителите им се сърдят, наричайки ги флегми . Връстниците им ги обиждат.
Учителите нерядко подозират някакви отклонения в развитието им – бавните деца усвояват новата информация с труд, превключват от едно занимание на друго също с мъка.
При това правят много грешки, особено в контролните “на скорост”…
Според статистиката такива “туткуни” са около 20 процента от децата.
Може ли те да бъдат “ускорени” и ако може – как?
Невроза или грип?
Специалистите твърдят, че бавното темпо на живот изобщо не е показател за умствена или някаква друга непълноценност.
Това е просто индивидуална особеност – нито повече, нито по-малко. Учените са открили, че за скоростта на нервните процеси в човешкия организъм отговаря вещество със сложното наименование ацетилхолинестераза.
Нивото на това вещество до голяма степен е обусловено от генетичните особености. Казано по-просто, предразположеността към бавност се предава по наследство. При това по правило се предава по женска линия.
Съществуват и особена категория бавни деца, които по същността си не са такива. Тяхната туткавост е придобита.
Мисловните процеси у такова дете текат с обикновена скорост, но всичко, свързано с някакви действия, са забавя. Това се отнася не само за храненето, миенето, придвижването, но и за изпълнението на заданията. Такива деца бавно “мърдат” най-често поради това, че за тях се грижат възрастни хора, които не могат да правят всичко бързо и активно. А детето копира тяхното темпо на действията.
Друга възможна причина за детската мудност е неврозата. Да-да, не се чудете – на фона на вечното недоволство на родителите у тези деца понякога се развиват сериозни нервни разстройства. Защото за детето най-важното е родителската любов. Чувайки по свой адрес непрекъснати упреци /”Правиш всичко като костенурка!”, “Пак си донесъл двойка!”/, такива деца се затварят в себе си, стават тъжни и неразговорчиви.
И след всичко това на малкото човече му е още по-трудно да се съсредоточи!
Понякога децата стават мудни и след някакво заболяване, например грип. В този случай бавността се обяснява до голяма степен с усещането на слабост. По принцип то отшумява от само себе си, когато детето оздравее напълно. Ако искате да форсирате този процес, давайте на детето витамини и общо укрепващи билкови смеси.
Внимавайте, възрастни!
Много родители се интересуват бавността присъда за цял живот ли е, или детето може да се отучи и дори да се излекува от нея. Специалистите смятат, че едва ли детето, свикнало да прави всичко спокойно и обстоятелствено, ще стане хиперактивна личност.
Тук няма да помогнат нито таблетки чудо, нито увещания, нито наказания.
Ситуацията обаче не е безнадеждна – при правилна тактика вие може да развиете у детето си “бързодействие”. Ето какво съветват психолозите:
– Не бива да давате на бавното дете задачи /даже интересни и приятни/, изискващи от него напрежение в продължение на повече от 15-20 минути.
Бавните деца много бързо се уморяват. Ако не правят чести междучасия, скоростта на мозъчните им процеси ще намалее още повече. – Откажете се от изкушението да давате на бавното дете няколко задачи наведнъж. То все нещо ще забрави. Или ще го направи “с два леви крака”.
– Безполезно е да искате от бавното дете моментално да превключва от едно действие на друго, например: “Веднага остави играчките и идвай да обядваш!”
Трябва да му дадете възможност да свикне, че алгоритъмът на действията му в близко време ще се промени.
– За бавните деца са пагубни честите промени в начина на живот. За тях е изключително важен стриктният дневен режим. Когато някакви действия му станат навик, ще можете да научите детето да ускори действията си.
– Колкото се може по-често хвалете чедото си. Особено важно е това да се прави в случаите, когато детето е успяло да изпълни някаква задача в срок. Няма значение дали вие сте му помагали в това или не – все пак го погалете и му кажете нещо приятно. Вашият син или дъщеря трябва постоянно да чувстват вниманието и подкрепата ви, да знаят, че мама и татко ги обичат. Впрочем много психолози смятат, че понякога децата стават бавни, сигнализирайки с това подсъзнателно, че им липсва достатъчно емоционална топлина от страна на родителите. Така че дайте им тази топлина! И се въздържайте от упреци и негативни оценки както по адрес на самия малчуган, така и за някакви негови действия. Иначе ще развиете у детето си сериозни комплекси, които ще съсипят целия му живот. Не бива обаче и да злоупотребявате с родителската опека. Ако вие, опитвайки се да “стегнете” детето си, вършите част от работата му вместо него, това по никакъв начин няма да развие неговите собствени навици. По-скоро ще го затормози още повече. Така че стиснете зъби и изчакайте, докато то свърши една или друга процедура само!
– За да ускорят действията на малкия “туткунин”, много родители прилагат метода на състезанието – кой по-бързо ще се облече, ще стигне до влака и т.н. Психолозите смятат, че този метод наистина е много ефективен, особено за момчетата. Състезателните задачи при момичетата по принцип са слабо развити. Затова пък те са много чувствителни към подражанието -охотно се превъплъщават в зайче, което бяга бързо, в принцеса красавица, която може да брои добре и т.н.
Минихитрости
Има и други “хватки”. Например децата често се хващат на родителските молби. “Помогни ми – казва с уморен глас майката – да нахраня кучето /варианти:
да прибера продуктите в хладилника, да почистя обувките/”. Кое дете би отказало на майчината молба?
А за да “спаси” по-бързо майка си от претрупалите я задачи, бавното дете и съдовете ще измие по-бързо от обикновено, и продуктите ще прибере в хладилника два пъти по-сръчно. Важно е само да не злоупотребявате с тази игра, иначе на детето може да му писне от безкрайните ви молби.
Сдобийте се със секундомер или часовник със стрелка за секундите. По него можете да засичате загубеното за една или друга операция време.
Много деца с готовност правят нещо “навреме”, а не просто така.
Най-важното е да помните, че вашето “туткаво” дете с нищо не е по-лошо от другите.
И даже ако то прави нещо по-бавно от останалите, това изобщо не се отразява на качеството.
