Състоянията на транс са познати от дълбока древност – умело ги използвали шаманите. Но изучаването на този феномен започнало едва в края на XVIII век.
Главната роля в това изиграли потомците на индийски жреци абат Фариа /прототипът на известния персонаж на романа “Граф Монте Кристо”/ и – вече през XIX век – англичанинът Джеймс Бред.
И дотогава, разбира се, имало опити трансът да се използва с лечебни цели – с това например се занимавал в Париж австриецът Франц А. Месмер. Неговата “теория за коремния магнетизъм” обаче, както и далеч не безкористната му практика, едва не дискредитирали метода.
Болните трябвало да държат пръти или дори въжета, стърчащи от “магнетична бака”, а “лекуваните” често изпадали в истерия по време на процедурата.
АБАТ ФАРИА ПРИСПИВА С ПОГЛЕД
Пръв започнал да прилага истински хипнозата в Европа именно Хосе Кустодио ди Фариа /1756-1819/. Той се родил в Гоа – тогава част от португалската фактория в Индия.
Бащата на бъдещия абат Фариа бил потомък на индуски жреци брахмани, но въпреки това бил католик. От 15-годишна възраст Хосе Кустодио живеел в Европа. Той завършил в Рим и медицинския, и теологичния факултет на университета, станал доктор по медицина и доктор по теология. В Португалия баща му известно време бил изповедник на кралското семейство, а самият Хосе Кустодио -свещеник в кралската църква. През 1788 година обаче и двамата били принудени да избягат от Лисабон в Париж – Фариа били привърженици на независимостта на Гоа и участници в антиколониалния заговор през 1787 година.
Но и в Париж Хосе Кустодио попаднал в Бастилията. Там той играел с пазача на дама. А когато играта на обикновена дъска страшно омръзнала и на двамата, абат Фариа измислил стоклетъчната дама, смятана днес за международна.
В бурния живот на Хосе Кустодио обаче изобретяването на новата игра било само епизод.
След 1789 година абатът участвал активно във Френската революция, но в разгара на якобинския терор се наложило да избяга в Марсилия. Той се присъединил към известния “Заговор в името на равенството”, бил арестуван в град Ним и по-късно, през 1796-а, затворен в знаменития замък Ив, намиращ се на непристъпен остров. Тук трябва да отбележим, че Фариа прекрасно владеел йога и още в Париж се опитал да свърже нейните методи с европейската медицина.
Много неща той отработил в замъка Ив, където прекарал 17 години, но в крайна сметка бил освободен /а не умрял като едноименния персонаж на Александър Дюма/.
Вече през XIX век, в края на епохата на Наполеоновите войни, абат Фариа отново се появил в Париж и станал известен лечител. А малко преди смъртта си публикувал книгата “За причината за ясния сън, или Изследване на човешката природа, написано от абат Фариа, брамин, доктор по теология”.
Абатът пръв отбелязал, че всички хора са податливи на внушение. Обикновено Фариа хипнотизирал просто с поглед, а после заповядвал:
“Спете!”. Именно той е основоположникът на най-типичните и за съвременната медицина методи на хипнотизиране.
Под натиска на църквата в края на живота си абат Фариа бил принуден да изостави своята практика, но все пак успял да издаде книгата си. Днес в Индия, в Гоа, има паметник на Фариа – абатът е наведен над хипнотизирана от него пациентка..
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: