Чудеса.net
Труден въпрос,
неизяснен и до ден днешен така, както за мнозина не е изяснен въпросът дали съществува Господ, дали Иисус е Син Божи /според християните/, Велик пророк /според мюсюлманите/, лъжепророк /според юдаизма/, обикновен човек /според атеистите/ или дали изобщо някога е съществувал /според някои глупци и воинстващи атеисти/.
Що се отнася до астрологията – някои фанатици-християни я отричат изцяло, други, по-умерени я приемат, макар и с известна доза скептицизъм, трети я приемат наравно, паралелно с вярата си в Христос.
Същото се отнася и за погледа към християнството и към религиите изобщо от страна на различните астролози и астрологически школи. Напр.: “Да, Господ има, но Неговото съществуване не пречи на звездите да влияят върху съдбата на даден човек”; “Звездите предполагат съдбата на даден човек, а ако той самият реши да се обърне и да служи на Господ, то обръща съдбата си на 180 градуса и робува вече на Божията воля” или пък: “Господ не съществува, звездите определят всичко!” и т.н. За последните не е изгодно съществуването на Всевишния, нали няма кой да им чете после хороскопите! Същото се отнася и за някои християни, в частност висши клирици, за които астрологията е в ущърб на техните интереси. Вероятно те биха разсъждавали така: “Четейки хороскопи и уповавайки се на лъжеученията на “звездобройците”, човек се отдалечава от Господ, забравя за Него /което за съжаление е истина/, престава да посещава черквата, да си купува и пали свещи, да прави освещаване на домовете си, офисите и магазините, изобщо да се обръща към услугите на Църквата като институция, уронва нейния престиж и влияние сред обществото.
Но до тук с интересчийството. Погледнато безпристрастно на този многовековен проблем, астрологията си е наука, изучаваща влиянието на небесните тела в момента на раждането на човека, както и на неговото зачеване. Опира се на постиженията и законите на астрономията, вече със сигурност доказана сериозна, утвърдила се наука. Позовавайки се на астрономическите данни за констелацията, т.е. разположението на планетите и звездите една спрямо друга за дадено място на Земята, в определен момент, астрологията дава или поне се опитва да дава информация за събитията, които биха се случили с отделна личност или държава. Основният й закон гласи:
“Микрокосмосът се отразява в макрокосмоса”,
т.е. човек се подчинява на същите закони, на които е подчинена и Вселената, той е нейно отражение. Съществуват доста астрологически школи. По-известни от тях са китайската, индийската, тибетската, индианската, западната и др. По всяка вероятност родината на западната е Месопотамия по време на някогашните й обитатели – акадийците. Има писмени паметници, които доказват, че
първите хороскопи са изготвени във Вавилон около VІІІ – VІІ в. пр. Хр.,
базирайки се на астрономически наблюдения и точни математически изчисления. Дванадесетте зодиака и планетите в тях са същите и до ден днешен.
В Европа астрологията е пренесена от халдейците /вавилонците/, чиито представители са тримата влъхви /мъдреци-гадатели/, които като изхождат от своята наука и следвайки ярката звезда, появила се на небето, разбрали, че се е родил велик Цар и отишли във Витлеем, за да се поклонят на Младенеца Иисус и да Му поднесат своите скъпи дарове: злато, ливан и смирна (Мат. 2:1-12). Този техен жест свидетелства за факта, че тогавашната източна мъдрост, в частност астрологията признала Богомладанеца Христос за необикновен Цар и Му отдала заслужена почит.
Персийският мъдрец Жамаси, който живял по времето на цар Дарий и бил негов личен приятел и съветник, също така чрез астрологически пресмятания
предсказал както появяването на Иисус, така и това на Мохамед.
Тези последни данни показват, че астрологията не е и не би трябвало да бъде в разрез с монотеистичните религии.
От гръцките астролози по-известни са философите Анаксимандър, Анаксагор, Питагор, Платон, Аристотел и Прокъл, както и прочутият лекар Хипократ. Образите на някои от тях, като на предшественици на християнското учение са изографисани на една от стените на голямата трапезария в Бачковския манастир в Родопите. В някои други манастири и черкви под изображението на Христос Пантократор
Струва си да видите и:
на купола на храма е изографисан зодиакалният кръг,
а в католическата катедрала в гр. Страсбург /Франция/ той може да се види в дясно от олтара. На старите екзархийски църковни календарчета у нас /до около 1948г./, освен православните празници, са отбелязвани и зодиите. Тези факти също сочат за стремеж към, така да се каже, симбиоза между Църквата и астрологията през вековете.
Но друг е въпросът за добронамереността, с която се правят хороскопите, с рисковете от спекулация, шарлатанство и невежество от страна на тези, които са се наели да се занимават с подобна дейност. Мнозина от тях още от древността, та и до ден днешен, по всяка вероятност и в бъдеще, с утилитаристична цел, иначе казано за някой и друг сребърник, лев, долар и пр. или за да се издигнат в очите на някой властник, меценат, отличаващ се с добра репутация сред обществото богаташ, са склонни да превърнат 1/12 част от човечеството в едни и същи личности, причислявайки ги към дадена зодия – с еднакъв нрав, темперамент, съдба, та дори и физически качества, външност и интелект. Забравят, че основните моменти за направата на един индивидуален хороскоп са както часът, минутата и мястото на раждане, т. е. асцендента , така и точното време на зачеването на майката.
Не случайно през средновековието, известният италиански математик, философ и лекар, изобретател на кардановата предавка и кардановия съединител – Джероламо Кардано /1501 – 1576г./ е осъден от тогавашното правителство на няколко години затвор, заради
опита му да направи хороскоп на Иисус Христос,
Чието зачатие е непорочно, т.е. Св. Дева Мария е заченала от Свети Дух, а не чрез полов контакт с мъж, човешко същество и по този начин се конфронтира с християнската догма за безплътността на св. Дух.
Като пропускат моментите на асцендента и времето на зачеване, някои астролози правят доста повърхностни, прекалено обобщаващи, неконкретни, дори и грешни хороскопи. Наблягат предимно на положителните предпоставки на констелацията и като премълчават отрицателните, те целят да привличат вниманието, да бъдат конвертируеми.
Не на последно място стои и въпросът със спекулациите, както от страна на изготвящите персонални хороскопи, така и от страна на потребителите им. Напр. една непочтена дама желае да съблазни и прелъсти даден мъж с цел брак, предимно заради финансовото му благополучие и други негови положителни качества. Тя се обръща към услугите на астролог, прави се точен и конкретен хороскоп за всеки ден, както на дамата, така и на жертвата й. Тя преценява в кой ден той е най-лабилен психически, най-уязвим или най-податлив на любовни изживявания. В следствие съответният господин става лесна плячка и попада в лапите на дамата и тя успява да постигне користните си цели.
А дали това е угодно на Бог?
Отговорът е отрицателен. Ето една от причините Той да не желае човеците да се занимават с всякакъв вид гадания, магии, предсказания по вътрешности на животни и пр., както е писано в Новия Завет, тълкувано по-късно и от св. Иоан Дамаскин. Тъй като несъвършен тук на земята, човек лесно може да бъде изкушен от низшите си страсти и да злоупотреби с тези познания, бялата магия да превърне в черна, да проклина и какво ли още не, било с оправданието, че го прави за добро, било поради заблуда, било с користни цели: завоюване на чужди богатства, народи, територии, било от завист, гордост, ревност и т.н. В това число и астрологията създава благоприятни условия за злоупотреби.
Съществува и опасност, вкопчвайки се за астрологията и нейните предсказания, човек да стигне до детерминизъм, в този случай, да смята, че всички явления са причинно обусловени от разположението на небесните тела и последният да премине във фатализъм. При тези съждения всичко е предопределено. Свободната воля на човека изчезва, не съществува. Забравя се, че звездите само предразполагат към дадено събитие, съдба, късмет, опасност, а не, че то непременно ще се случи. Забравя се, често умишлено, че звездите като Божие творение не биха могли да имат по-силно влияние върху човек, отколкото техния Творец. В тази връзка би могло да се каже: “Stellae proponant, Deus disponit” /Звездите предполагат, Господ разполага/, вместо “Homo proponit, Deus disponit” /Човек предполага, Господ разполага/ – латинска християнска сентенция. Луната може да влияе върху Световния океан с неговите приливи и отливи, върху съня и психическото състояние на някои хора, например сомнамбулите, върху растенията и животните така, както Слънцето оказва влияние върху здравословното състояние на хората с магнитните бури, тяхната сила и продължителност, което до голяма степен е потвърждение на тезата, че е логично и другите небесни тела и тяхната констелация да влияят на човешкото битие. Но не бива да се приема безпрекословно, че те са господстващ фактор за изграждането и съдбата на дадена личност.
Съществуват и други, не по-малко значими фактори като генетичната заложеност, микро- и макросредата, които обкръжават даден човек – семейството, приятелите, колегите, сънародниците и т.н. И не на последно, а на първо място – Божият промисъл.
Източник: „Психо”
