Чудеса.net
Вярата в предопределеността на бъдещите събития, в безполезността на опитите на човека да промени предначертаното от съдбата е била разпространена във всички времена. И за това, разбира се, има причини…
СЪАБИ-БЛИЗНАЦИ
Няма да отричаме съществуването на някои жизнени предопределености, които понякога приемат характер на фаталности. Да вземем например случая с американските близнаци Джим Спрингър и Джим Луис.
Братята се родили на 19 август 1939 година в щата Охайо. Месец след раждането им били разделени и се срещнали едва след 39 години. Тогава открили, че съдбите им си приличали като лицата им. Първото съвпадение: приемните им родители, които не се познавали помежду си, избрали за тях еднакви имена – Джим. Всеки от Джимовците бил два пъти женен, съпругите им носели едни и същи имена (в първия брак – Линда, във втория – Бетси). Всеки имал по двама синове, на които дали също еднакви имена -Джеймс и Алън. Освен това близнаците карали „Шевролет“ от един и същи модел и цвят, а в свободното си време обичали да се занимават с дърворезба. Дори кучетата им били наречени с едно и също име – Той.
Съдбата на разделените в детството близнаци била анализирана от американския психолог Томас Боучард от Университета в Минеаполис (щата Минесота). Той изключил всякаква възможност за контакти на братята до официално организираната за тях среща 39 години след раждането им. Но като се опитал да изчисли вероятността от съвпадения в съдбите им, Боучард неволно стигнал до извода за известна предопределеност в живота на хората.
Може ли върху тези факти да се изгради някаква „теория на съдбата“? Не, разбира се. Първо, подобно съвпадение се наблюдава далеч не при всички близнаци. Второ, подобни ситуации се наблюдават дори при случайно избрани хора, които нямат нищо общо помежду си. И все пак именно близнаците представляват специален интерес за изследване на вероятността от предопределеност на съдбите, а фактите, събрани от учените, дават обилна храна за размисъл. Така например специалистите открили, че еднояйчните близнаци (независимо от това, дали единият живее на село, а другият в града, единият – на север, а другият – на юг), като правило остаряват и умират практически едновременно, с разлика от няколко месеца.
ЗАПИСАНО В РОДОСЛОВИЕТО
Има хора, на които много им върви или, обратното, фатално не им върви. На първите не само всичко им иде отръки, но и животът непрекъснато им прави подаръци и ги глези. Вторите са вечни неудачници и каръци.
Ярко изразените представители на тези два „вида“ не остават незабелязани от околните. На щастливците хем им завиждат, хем се стремят да общуват с тях. Неудачниците пък ги съжаляват и ги заобикалят. Впрочем в много случаи е доста трудно да се различи късметът от каръка. Ако човек е спечелил милион и след като е получил наградата си, веднага е бил ограбен, е трудно правилно да се квалифицира степента на неговото щастие.
Показателна в този смисъл е съдбата на 54-годишния Джон Лайн, който се смята за най-големия неудачник във Великобритания. Той 17 пъти е ставал жертва на нещастни случаи. Освен дребни битови травми е преживял два удара от мълния, падане в шахта, три автомобилни катастрофи, както и един случай, когато е бил реанимиран след удавяне. Всеки път неприятностите задълго изваждали нещастника от строя, но в крайна сметка всичко завършвало успешно.
Последният, 17-и по ред инцидент, когато Лайн паднал в открит люк и си повредил гърба, левия крак и двете колена, задълго го приковал към болничното легло. Но самият Лайн не се смята за неудачник: „Радвам се, че и този път останах жив“, оптимистично заявява той.
И наистина, какъв късметлия трябва да е човек, за да запази живота си след такава масирана атака от всякакви напасти!
Въпреки това за хората, с които постоянно се случват неприятности или само появата им носи беди на други хора, казват, че те са белязани от съдбата. И животът непрекъснато налива масло в огъня на тази гледна точка. Нещо повече, той ни кара да повярваме в съществуването не само на хора, но и на животни, „белязани от съдбата“.
Когато китайският остров Сянган претърпял най-разрушителното за цялата му история земетресение, то отнело живота на повече от две хиляди души и безброй животни. Бедствието връхлетяло неочаквано. В момента на първия трус двете кучета на училищния директор Лин спели под масивното кресло на господаря си, което им спасило живота, когато жилището се срутило като картонена кутийка. Но с това късметът на животните не приключил: от падналата греда се отворил хладилникът, пълен с храна, при това незнайно как останал цял пълният с вода аквариум.
След 18 дни, когато започнали да разчистват развалините, изпод отломките на къщата се чул лай. Собствениците на кучетата, които отсъствали от дома по време на земетресението, били потресени – те не очаквали да видят живи своите любимци, които имали и доста показателни имена: Късметлия и Богатство.
„ЛОША РАБОТА“
Мнозина вярват, че съдбата поставя своя черен белег и върху някои предмети, чрез които влияе върху съдбата на техните собственици.
френският авантюрист Едмонт Шале по време на пътешествие открил в изоставен индийски храм фигура на каменен идол с огромен диамант на челото. Зарадван от находката, той извадил „за спомен“ скъпоценното „око“, без да обръща внимание на увещаванията на неговия водач да не гневи древното божество. Отмъщението на ослепения идол не закъсняло. Едмонт Шале и неговият водач загинали от страшна смърт – разкъсали ги глутница кучета.
Камъкът преминавал от ръка на ръка, като никъде не се задържал за дълго. Целият му път бил белязан от верига странни смърти и нещастия. За проклятието, лежащо върху диаманта Хоуп – така бил наречен той – се носели легенди. Твърдяло се също, че в историческите свидетелства се споменава за някакъв страшен надпис, нанесен върху постамента на каменния идол. Съдейки по всичко, неговото съдържание по смисъл напомняло табличките, които висят на трансформаторните будки: „Опасно за живота!“. Въпреки това нито един от неговите собственици не пожелал доброволно да се раздели с тази скъпоценност.
Ето далеч не пълния списък на жертвите, притежавали камъка: турският султан Абдула Хамид – убит; княз Иван Канитовицкий – убит; някой си Симон Монтаридес – загинал със съпругата и детето си в една пропаст; някой си Жак Коле – завършил живота си със самоубийство; двадесетгодишната мис Евелин Маклин – открита мъртва в собствения си дом без следи от насилие и признаци от заболяване…
Днес диамантът се пази в Смитсъновия институт във Вашингтон и няма конкретен собственик. Именно това може би прекъснало веригата от нещастни случаи. А може би времето е отслабило силата на проклятието.
ЗАВЪРТЕТЕ СТРЕЛКАТА
За какво все пак става дума – за верига от случайности или някаква фатална закономерност? Разбира се, трудно е да се отърсим от впечатлението, че в природата съществуват неведоми сили, управляващи нашата съдба. Но ако отхвърлим мистичния ореол, всяко от събитията може да се разглежда като случайност или съвпадение. За математиците например подобни събития са лишени от какъвто и да било ореол на тайнственост. Те твърдят, че „в света няма нищо невъзможно, има само малко вероятно, но и то рано или късно се случва“. Съдба, участ, фатум
– всичко това на научен език може да се нарече детерминирано бъдеще. Би било логично да предположим, че в глобален смисъл бъдещето на света действително е предопределено. Но всяка малка частица от детерминираната Вселена има свои степени на свобода. Така например средното налягане на газ върху стените на балон е величина, относително постоянна и поддаваща се на изчисление, но при това отделните молекули се движат хаотично.
Известна вероятностна фаталност безусловно съществува, ако системата, наречена „човек“, идеално съответства на заложените в нея от раждането характеристики и безпогрешно избира модели на поведение в съответствие с тези характеристики. Ако тези условия бъдат спазени, то по принцип може достатъчно точно да се предскаже и пътят на развитие на тази система
– тоест съдбата на човека.
Може ли да се върви против съдбата? Или по-просто казано – може ли да променим съдбата си? Логично е да предположим, че светът притежава някаква инерция, затова е невъзможно да се измени неговото глобално състояние. Но да се създадат на локално ниво за отделно взет човек по-подредени, а от там и по-предсказуеми и управляеми безопасни условия на съществуване е напълно реално. И това изобщо няма да се отрази върху глобалното състояние на света -все едно създаваме студ във фризера, без да нарушаваме правилата на термодинамика-та.
Има наистина един проблем:създаването на комфортно подредени условия дори само за един човек изискват определени енергийни загуби, увеличаващи общия хаос на системата, което като че ли обезсмисля всички усилия. Но съществуват моменти, когато фатумът може да се пречупи, да се промени с минимални вложения – така с усилията на един човек (стрелочник) може да се отклони движението на многотонния влак, ако навреме се превключи стрелката…
