АПОКАЛИПСИС, НО КОГА?

Войни и природни бедствия, на някои места глад, на други епидемии… Привържениците на есхатологията/наука, която се занимава с индикациите за приближаващия край на света/ са силно смутени. В САЩ има организация “2012” – годината, в която според календара на маите, светът ще престане да съществува. Други препрочитат пророчествата за Страшния съд, описани в последната книга от Новия завет – “Откровението на Св. Йоан Богослов”, по-известна като “Книга на Апокалипсиса”. Прието е, че авторът й, който се назовава Йоан, е Свети Йоан Евангелист, любимият ученик на Иисус Христос. Макар че по този въпрос има и други мнения.

Трябва да отбележим, че в началото на IV век отците на Църквата са спорили дали „Откровението” да се включи в Новия завет, именно заради трудностите при интерпретирането й. Тя е единствената книга, която не се чете по време на Божествена литургия в Православната църква. Гръцката дума “апокалипсис” означава разбулване, разкритие, откровение. Но понеже книгата описва последна битка на Иисус Христос със Сатаната, при която грешната част от човечеството загива, а Земята бива опустошена, думата “апокалипсис” е придобила смисъла на “катаклизъм”.

Възможен ли е Апокалипсис сега?

Йоан започва разказа си от остров Патмос, където му се явило “откровение”, с което Бог искал да покаже на хората “онова, което трябва да стане скоро”. Колко скоро? Първият въпрос, който си задаваме, е кога е писана книгата?

Теолозите са изчислили, че е създадена през 96 г., при император Домициан. Според други оценки, тя е създадена през 68 или 69 г., т.е. при император Нерон. Опустошението, предхождащо самия Съд, започва с изпращането на четири пратеници на небето – прословутите Конници на Апокалипсиса, които яздят бял, червен, черен и “блед” кон и носят четири бедствия.

Планът за последната битка преди Страшния съд е бил запечатан със седем печата. Те биват разбити в присъствието на Бога и започва изпълнението му. Ездачът на белия кон често бива интерпретиран като Антихриста. Св. Йоан не го определя като такъв. Изобщо терминът “Антихрист” не се появява никъде в Откровението. За сметка на това обаче е описана пагубната роля на “лъжепророка”, който накрая загива заедно със Звяра (Сатаната).

Смисълът на четирите алегории е ясен дори само от цвета на конете. Образът на белия ездач може да пресъздава впечатленията на автора от партите/войнствено племе от изключителни ездачи, които имали особен начин на стрелба с лък – обръщали се с гръб към целта и в пълен галоп в обратна посока пускали стрелата зад себе си/. Известно е, че предпочитали белите коне. Всявали ужас у местните народности, включително и сред юдеите. През 62 г. партите разбили римляните в долината на р. Тигър. Те са единствените конни стрелци с лък през 1 век от Хр.. Затова алегорията на белия конник, въоръжен с лък, може да се тълкува като предсказание за нашествие отвън.

Въоръженият с меч червен конник е категорична алегория на вътрешните размирици, кръвопролитната гражданска война, която “отнема мира от земята”. Черният кон връхлита с конник, който размахва везни – символ на глада.

Интересен е бледият кон. В гръцкия текст този цвят е “зеленикав” – цветът на гниенето и мъртвешкото лице. Но понеже в европейските култури зеленото не носи такива асоциации, цветът се превежда като блед или сив. Бледият конник е символ на прииждащ мор, чума, епидемия. Като имаме предвид обаче, че според самия автор краят на света е трябвало да настъпи скоро, можем да се опитаме да обясним пророчествата със събития, настъпили по онова време или скоро след това, и най-вече с избухването на юдейското въстание през 66 г. и смазването му през 71. Ключ за такова дешифриране ни дава алегорията на седмоглавия звяр, който излиза от морето и получава голяма власт от Сатаната. През 67 г. император Веспасиан заедно със синовете си Тит и Домициан се отправил на военен поход към Юдея. После се върнал в Рим като поверил на Тит смазването на въстанието, което той и направил през 70 г. Тит разрушил Ерусалимския храм, а неговите жители загинали или се пръснали по света.

Ужасът и ненавистта на юдеите към Рим били големи и преди въстанието от 66г. Калигула конфискувал няколко синагоги и ги превърнал в езически храмове, в които изложил статуи на древноримски богове. Според Йосиф Флавий, императорът имал намерение даже да сложи собствената си статуя във втория Ерусалимски храм. Ясно е защо народът на Юдея и специално Св. Йоан Богослов не е могъл да изпитва добри чувства към Рим. Според много изследователи седмоглавият звяр изобразява Римската империя. Седемте глави, от които “пет са паднали”, са алегория на 7 римски императора, от които пет вече не са живи към момента на смазване на юдейското въстание/Август, Тиберий, Калигула, Клавдий и самоубилият се през 68 г. Нерон/. Текстът казва, че шестият “е сега”, а седмият ще дойде и ще управлява кратко. Това вероятно са император Веспасиан, наследен от Тит, който управлявал кратко/две години/ преди да почине от треска през 81 г. Казва се още, че когато дойде осмият (Домициан), той ще бъде самият звяр.

В края на Страшния съд седем Ангела изливат седем чаши с гнева Божий върху нечестивото човечество. Първият ангел излизва чаша и по хората, които носят белега на Звяра, се появяват “лоши и люти струпеи”. Вторият и третият ангел изливат чаши с кръв в морето, реките, изворите и водата се превръща в кръв, като кръвта на невинните, която наказаните грешници са проливали. Четвъртият ангел излива чашата си върху слънцето и то става толкова силно, че обгаря всичко живо. Петият ангел излива чашата си върху престола на звяра и “човеците прехапаха езика си от болка”. Шестият ангел излива чашата си в река Ефрат и водите й пресъхват. Загиват всички, освен 144 хиляди души от 12-те израилеви колена по 12 хиляди от всяко коляно. Звярът и лъжепророкът, “който бе вършил личби, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му”, са хвърлени в огнено езеро със запалена жупел.

Пророкът вижда ново небе и нова земя, защото предишните бяха преминали в морето и вече ги нямаше. В края на Откровението ангел Господен му показва “невестата на Иисус Христос” – град Йерусалим. Градът е целият в яспис, сапфири, берил, хризолит, аметист и други полускъпоценни камъни, а също злато и чисто стъкло. Той има дванайсет порти и на всяка една е написано името на едно от 12-те колена на синовете израилеви.

С думите на Христос “Аз съм Алфата и Омегата, Първият и Последният”, идва и щастливият завършек на Апокалипсиса, за да започне последната ера от развитието на човечеството – епоха на мир, хармония и вечен живот на хо- рата в присъствието на Бога. Виждаме, че за разлика от пророчествата на мезоапериканските култури, които се базират върху астрономически явления, повтарящи се циклично и залегнали в техните календари, внушенията за катаклизъм в християнската есхатология са със съвсем друг характер и трудно могат да се приемат като прогноза за края на света.

Из “ОТКРОВЕНИЕТО НА СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ

“…И видях, когато Агнецът отвори един от седемте печата и чух едно от 4-те живи същества да казва като с глас от гръм : дойди и виж. И видях бял кон, и яздещият на него имаше лък и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи. И когато отвори вторият печат излезе друг кон, червен, и на яздещият него се даде да отнеме мира от земята, та човеците един друг да се избиват, и даден му бе голям меч…. И когато сне третият печат, видях, ето вран кон и видях на него ездач с везни в ръка. И когато сне четвъртия печат.. видях блед кон, и върху него ездач, чието име беше смърт и адът следваше подире му. И им се даде власт над четвъртата част на земята да умъртвяват с меч, и глад, с мор и със земни зверове.”

Източник: „Психо”