Човек вижда в съня си това, което вече е виждал някъде някога, възприел го е с мозъка си. Или пък това, за което е мислел или мечтал. Така казват някои психотерапевти. Според тях всяка информация, получена някога от човек в една или друга форма, остава в неговата памет. По време на сън тя избликва сякаш и се нарежда в разнообразни картини. При това толкова осмислени, че много хора не се съмняват, че сънуват бъдещето си. Още повече известни са много случаи, когато видяното насън впоследствие действително се сбъдва наяве. С един американски палеонтолог например се случило следното. От музея му поръчали да намери и донесе някакви редки растения. Ученият постоянно мислел къде да ги открие. И най-накрая веднъж му се присънило къде растат те. Това място се намирало в подножието на планина, разположена близо до града, където палеонтологът живеел. Сутринта той се отправил към видяната в съня му планина и действително открил това, което му трябвало.
Дали това е пророчески сън? Ученият не бил суеверен и не смятал, че това е така. А си спомнил, че известно време преди това бил на лов за диви кози на същото това място, което му се присънило. Когато се прокрадвал към дивеча, той неволно гледал пред краката си, но мислите му в този момент били заети само с лова. Но това не попречило в полезрението на учения да попаднат точно тези листа и да се запечатат в мозъка му, по-точно в подсъзнанието. Един мимолетен поглед върху растението се оказал напълно достатъчен, за да може мозъкът да съхрани този факт. Именно това „оживяло”, но вече в съзнанието му, когато ученият спял. Пък и предната вечер той непрекъснато мислел къде да намери тези листа. Великият руски учен, изследовател физиолог Сеченов бил уверен, че сънищата са капризи на паметта. Ето какво казва той: „Сънят – това е измислена комбинация от минали впечатления”. Тези думи ясно говорят за особеностите на всички сънища. Не може насън да се види нещо, което никога не е било възприемано от мозъка.
