Методите за извършване на астрално пътуване се базират на отпускане на тялото и ума, след което се започва с визуализиране на “астралното тяло”, излизащо от физическото.
При силно отпускане на тялото и мисълта и дълговременните упражнения за визуализация, често астралният пътешественик има видения на сцени, които може да оприличи на пътуване или пренасяне на места, приличащи на заобикалящата ни реалност, или такива, които малко или коренно се различават от познатия ни свят.
След “завръщането” от интересното изживяване, практикуващите понякога се чувстват отпаднали физически и психически.
Авторите на езотерична литература обясняват това явление с изразходването на енергия по време на пътуването. Това не е далеч от истината, но е добре да се отбелязва факта, че продължителното отпускане на тялото и промяната на менталната дейност водят до измръзване на тялото и общ лек краткотраен физически дискомфорт.
“Виждането” на картини и сцени изисква мозъчна дейност и води до лека краткотрайна умствена умора. Някои окултисти предпочитат преди и след астралното пътуване да извършват защитни или зареждащи ритуали. Често за целта се използват визуализация на светлина, обгръщаща тялото. Това психологически има реален ефект върху тонуса, но тялото само се възстановява от натоварването.
Науката е изследвала астрала.
Научно погледнато обаче, астралът не представлява нещо особено интересно.
Пространството е изпълнено с потоци информация, отразени потоци на вълни, активно движение на частици.
Реално около нас вълните от човешки творения на техниката и природните източници изграждат толкова гъсти мрежи, че графично начертани би се получило плътно запълнено пространство от линии. Този факт навежда на мисълта, че ако човек приема информация отвън и се опитва да я трансформира в картини в ума си, то това, което получава, ще бъде една смесица от мрежата на вълните информация наоколо.
За приемане на специфично желана информация трудно може да се говори, поради липсата на средство в мозъка за филтриране и фино фокусиране и настройване. Това именно е една от разликите между човешкия мозък и радиоприемниците.
Ако човек с някаква фина астрална част от себе си по някакъв начин пътува извън тялото, той първо ще се сблъска със силните излъчвания на електрическите инсталации, които са навсякъде около нас, слънчевата радиация, енергията на другите живи организми и така нататък.
Подобни сили върху тази астрална част на човека вероятно биха били пагубни.
Защитаващите теорията за изпълнения с тръпка астрален свят вероятно ще кажат, че човек не преминава астралното през изброените пречки, или пък, че те не пречат.
Ако човек иска да започне полезна реална практика, му трябва нов поглед върху нещата. Човешките сетива и възприятия могат да бъдат тренирани и усъвършенствани в известни граници. По неясни причини западните автори са насочили вниманието на хората някъде навън.
Но знаем, че всичко в човека е вътре в него. Време е да върнем вниманието си, където му е мястото – вътре в нас. По всички краища на света шамани и монаси практикуват лечения и окултни традиции, които са насочени към тялото на човека. Изключения правят шаманските “пътувания” и срещи с духове, които са свързани с осъзнатото сънуване.
Това, което се случва с мозъка, прилича на пътуване. Само че астрално.
Но всъщност се извършва улавяне. В темите за ясновидството е описана така наречената “астрална тръба”. Така се нарича тази част от мозъчната кора, която приема информацията. Това е същото явление, но ние го наричаме улавяне.
Ясновидците често използват кристални кълба или други предмети за съсредоточаване. В кълбото не се вижда нищо. Предметите се използват само за концентрация, за да се задейства приемникът. Тогава ясновидецът вижда картини или има специфични усещания. При отпускането за подготовката за астралното “пътуване” се задействат същите механизми на човека.
За да получим най-точни картини и усещания, трябва да намалим до минимум факторите, които смущават приемането и образуването на потока информация в картина, звук или чувство.
Заобикалящите ни източници пречат на точното приемане, а нашите собствени мисли и излъчвания се смесват с това, което получаваме. Можем да се каже, че е по-лесно да укротим мисловните си процеси, но е по-трудно да намерим място, където страничните източници на вълни и излъчвания са сведени до минимум.
Условията за най-оптимална практика в наши дни не са налице.
Мозъкът излъчва вълни, както и всичко останало наоколо. Те се пречупват, отразяват, преплитат. Те могат да се оприличат на светлината от електрическата крушка, която осветява добре наоколо – в далечината светлината ослабва, но се вижда източника й.
Ако нощно време погледнем един отдалечен светлинен източник, ние не сме осветени от него, но го виждаме. Ние реално не се “срещаме” с него, а приемаме неговото продължение под формата на лъчи. Същият процес се извършва, когато виждаме картини при астрална проекция.
Разликата е, че вълните са много по-фини и пречупени, защото нямаме пряка “видимост”. Колкото и да е оптимална точността на информацията, която човек приема, тя никога няма да е съвсем обективна.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: