СТРАННИЯТ ЖИВОТ НА ТОДА – ПЛЕМЕТО НА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ

Парадокс: хиляди уфолози денонощно се трудят в търсене на следи от пришълци на звездите. Учениастрономи десетки години претърсват Вселенета с теле- и радио-телескопи, надявайки се да открият братя по разум. Никой от тях не забелязва, че на нашата планета живеят племена, които изобщо не се опитват да скрият своя извънземен произход!…

РАЙСКОТО МЯСТО. Племето на догоните, които живеят на африканското плато Бандиагара вече е известно на учените със своите странности. Но има и друго племе – тода, обитаващо крайния югозапад на Индия, в щата Тамилнад. За първи път това удивително племе било случайно открито в труднодостъпните планини Нилгири от земемери на английската Източноиндийска компания преди почти 200 години. Племето станало известно през 1893 г., след публикуването на книгата на Елена Блаватска “Загадъчните племена от Сините планини”.

Оттогава много изследователи са достигнали тези места, но тайната на племето тода и до днес остава неразгадана. Представете си покрити с джунгли планини, речни долини, скали, обрасли с рози и лилии във всички цветове и отенъци, за да разберете какво райско място е избрал за себе си този загадъчен народ. Блаватска нарича тези планини Сини заради синкавите мъгли, спускащи се по склоновете им вечер. Там преди 8000 години, се преселили от Шри Ланка потомците на ракшасите – наричали ги демони. А в своята първородина те пристигнали някога от … съзвездието Бик. Така разказват жреците им, както и за свещените биволи, на които се кланят и почитат.

ПРАВОТО НА ЖЕНАТА Е ГАРАНТИРАНО. В Индия има 536 племена, почитащи хиляди богове. Но друго такова уникално племе няма! Тода е най-тайнственото и най-уважаваното. И този авторитет е не толкова заради страха от магическите способности на неговите членове, колкото заради тайната, в която племето е забулено. Защото тода не принадлежат към обикновеното човечество. Те се раждат и умират само привидно. И мисията им на Земята е тайна за околните. Затова пък неземните им сили са известни на всички…

Те не се страхуват от никого и от нищо, затова нямат нито оръжия, нито кучета за охрана на домовете си. Притежават власт над дивите слонове и тигрите и могат да се превъплъщават в тях. Лекуват с движения на ръцете, със заклинания върху мляко и чрез махане с бамбукови пръчки, които винаги държат в дясната си ръка. Бамбуковата пръчка е неизменен атрибут на мъжете, облечени в специална дреха – путкули, приличаща на одеждите на римските патриции. При това външността им е по-близка до средиземноморския тип и силно се отличава от облика на другите племена в Нилгири.

Наметките путкули са еднакви и за мъжете, и за жените: бяла тъкан с ивици и ярки черни и червени геометрични фигури. Тази красота се шие от майките, а не от други индивиди от женски пол. При тода не съществуват думи като момиче, девойка или жена – те липсват в езика им. Само “майка” – независимо от възрастта. Символично, нали? И много странно. Особено ако се вземе предвид, че според статистиката на сто мъже там се падат по 20 жени, затова на 13 години момичетата започват да живеят с мъже, независимо от възрастта на последните. Девойките избират напълно самостоятелно своя партньор от всички села, където живеят тода. На седмия месец от бременността жената се връща в родното село и… си избира нов мъж. Това може да бъде всеки ерген над 17 години, преминал инициация /за целта трябва публично да вдигне над главата си каменно кълбо, тежащо 150 кг/. Освен това всичките му братя, независимо от възрастта, автоматично също стават нейни съпрузи. И всички са щастливи, вече си имат жена-красавица с чудесни черни къдрави коси. Тя има дете, значи ще има и други деца.

ПО КАНОНИТЕ НА ДАЛЕЧНАТА ИМ РОДИНА. Има още едно много странно нещо. За 200 години наблюдения законите на демографията изобщо не са засегнали племето. То продължава да наброява хиляда и петстотин души, живеещи в седем клана в 40 села – мунди. Съотношението между половете също никога не се променя, което дава повод племето да бъде заподозряно в детеубийства. Жертвоприношения не са отбелязани. Тода казват, че раждат толкова и такива деца, колкото трябва по каноните на далечната им родина. А как го правят – това е поредната им тайна. Налага се да им повярваме. Защото лъжата, както и кражбата са им непознати. И изобщо, тода живеят практически по моралния кодекс на комунизма. Племето е запазило родовообщинния строй, в който всички решения се вземат от “Кръга на мъжете”. Има и обществен фонд, в който се отделят средства за издръжката на бедните и старците, които са доста на брой. Животът в хармония с природата, изповядван от племето, обяснява дълголетието на членовете му. Цял ден хората от племето тода прекарват на открито, само привечер се прибират в малките си жилища. Тези нобичайни къщи без прозорци напомнят каруците на скитите, но без колелата. Каменни или бамбукови, според социалния статус на обитаващите ги, са покрити със спецална планинска трева – от нейните листа жреците си варят халюциногенна напитка – мегдал. В тези къщички странните семейства се събират през нощта.

Денем “в обществото”, мъжете и жените от племето се държат особено. Веселят се и се хранят също отделно. Между другото, тода нямат музика: те пеят и танцуват, като пляскат с ръце и танцът им повтаря с абсолютна точност известното гръцко сиртаки. Нямат и писменост. А и странният им гърлен език не прилича на никой от познатите на Земята…

БОЖЕСТВОТО ИМ Е БИВОЛ. Без аналог е и уникалната им религия. Всъщност, религията като такава липсва при тода. Неизвестни са им понятията Бог, молитва или грях. Защото членовете на племето се кланят само на … личния бивол! Те смятат, че при раждането душата се заселва в тялото на човека, а духът му – в личния свещен бивол. Ето защо тода имат специално отношение към тези животни. Биволите живеят в “резиденция” – свещен биволарник, наречен тирири, който е със специална каменна ограда за животните в таен храм. Храмът е със същата форма като жилищата на тода. Нито жените, нито женените мъже имат право да приближават на по-малко от 20 метра до него. Само терали – свещенодействащи, могат да влизат в храма. На вратата им са нарисувани символи: рога на бивол, паралелни рогове на луната и тайни звезди от далечната им родина – съзвездието Бик. Периодично един от жреците отива в този храм за тайна служба. Тя продължава три месеца и никой не знае какво се случва през това време вътре.

Вечер, когато мъжете довеждат свещените биволи от пасбищата, всички жители на селото се подреждат в шпалир и се покланят на всяко животно, стараейки се да го нагостят с нещо вкусно. След това мъжете отиват в тирири да доят биволиците. Само те имат право да се грижат за свещените животни на духовете на племето, да общуват и дори да разговарят с тях. Мъжете всъщност не се занимават с нищо друго. Естествено, тода са вегетарианци. Не ядат месо, но пият мляко, при това нито един човек – мъж или жена, никога не пие мляко от чужд бивол, а само от собствения си. Подправят напитката с плодове, ядки и ориз.

И все пак свещените животни периодично биват убивани. Това се прави само при смъртта на стопанина. Починалият тода три дни лежи увит само в своята наметка. След това отрязват главата на неговия бик, а тялото закопават в земята. Над него изгарят трупа на починалия. Тода са уверени, че в този момент духът на бивола отнася в родното небе – в съзвездието Бик – душата на покойника. Роднините събират пепелта в делва и я отнасят у дома. А главата на бивола поставят върху мястото на кремацията. Това тайно място се намира в гората – всеки починал има свое и никога от никого повече не се посещава.

Странните гости на нашата планета – племето тода, засега не смятат да се връщат в далечната си родина. И не е нужно – едва ли в безкрайността на Вселената могат да открият красота като тази в Сините планини на Нилгири…

Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: