А всъщност, не на някоя друга планета, а в Китай вече няколко хилядолетия хора живеят като истински вълшебници, при това без да се крият от когото и да било. Те не се срамуват от хората, а се обучават на това вълшебство. И не само това – готови са да помогнат и на другите, които искат да възвърнат засегнатото си здраве и душевно равновесие.
Става дума за майсторите-цигуни. Наричат ги така, защото умеят да управляват енергията “ци”.
КАКВО Е ВСЪЩНОСТ МИСТИКАТА “ЦИ”
Според китайците, това е природна сила, допълваща силата на Вселената. Те смятат, че “ци” е еманация на Бога и едновременно с това – строителен материал за създаване на висши форми и материи.
Според тях “ци” е източник на живот и негова движеща сила.
Съществуват три основни вида енергия “ци”: небесна “ци” (тян ци), състояща се от сили, въздействащи на Земята от страна на небесните тела както светлината на Слънцето и Луната; земна “ци” (ди ци), която се появява в резултат на поглъщане от Земята на небесната “ци”, и накрая човешка “ци” (жен ци), която е резултат от взаимодействието между небето и Земята.
Освен това, всяко “ци” носи в себе си две начала: тъмното “ин” и светлото “ян”, чието вътрешно равновесие поражда живота. А нарушението на равновесието между “ин” и “ян” води до смърт. В древността китайците са вярвали, че небесната “ци” управлява времето, климата и стихийните бедствия. Т.е., когато равновесието на “ци” се нарушава, започва да духа вятър, да се лее дъжд, а понякога се стига до бури и урагани. В този смисъл няма да е трудно да се досетим, че нарушената хармония на земната “ци”, по мнението на китайците, неминуемо е водела до земетресения и други катаклизми. А що се отнася до последната разновидност, човешката “ци”, то тя, подражавайки на своите небесно-земни превъплъщения, прекалено остро реагира и на най-малките изменения между светлината и тъмнината. Ето това води до болести, смърт и последващо разложение. И пак според китайците, които силно вярват в това, има начин да се избегнат всички тези неприятни метаморфози, ако хората знаят, че човек заедно със своята енергия живее и се развива под влияние на природните цикли на небесната и земната “ци”. Явявайки се част от природата, ние имаме всички необходими права и възможности да се приспособим към природния биоритъм и да живеем дълго и щастливо.
ТАЙНИТЕ НА ЦИГУН-ТЕРАПИЯТА
И така, “цигун” – това е начин да контролираме енергията “ци”. Това става с помощта на специални упражнения, чиято цел е да съхранят равновесието на човешката (жeн) “ци” и да се научат да използват нейните огромни възможности. Това е цяло изкуство. И ние сме свидетели как мастер-цигуните с няколко пръста разбиват каменни блокове, облизват нагорещени метални прътове, без последствия издържат ударите на мечове и копия. Този, който веднъж е видял такова изпълнение, няма смисъл да бъде убеждаван, че чудеса съществуват.
За основоположници на “цигун” се смятат даоските монаси, които в своите непрестанни и дългогодишни търсения на същността на Природата и тайната на безсмъртието са изградили удивителна система – или подсказана от духове, или дошла от Индия заедно с първите будисти. По-късно методите “цигун”, наред с иглотерапията, обгарянията, билколечението, масажа, са станали неотменна част от китайската традиционна медицина.
В днешно време вече съществуват клиники по китайска медицина, където се прилагат методите на цигун-терапията. Мастерите-цигуни, които работят в тези центрове, не само учат хората как да натрупват и контролират вътрешната си енергия, но и въздействат на пациентите си със собствената си “ци”.
ОВЛАДЕЙ СВОЯТА “ЦИ”
За да се научи човек самостоятелно да се занимава с “цигун”, е необходимо желание, известно пространство и учител. Опитът показва, че заниманията по системата “цигун” оказват не само лечебнооздравително действие, но и променят отношението на човека към Природата, към другите хора и към самия себе си. Упражненията водят до естествено спокойствие, внимание, вътрешна сила, търпение и доброжелателност. Те укрепват човека физически и духовно.
Основа на заниманията с цигун са съсредоточаване на вниманието и регулиране на дишането. Важен елемент е концентрацията на така наречената “област на киноварното (цинобърно) поле”. Според даоските представи, системата дан-тян е един вид акумулатор на “ци”, който поддържа живота на човешкото тяло. Този център е разположен в долната част на корема и отговаря за придвижване на енергията по каналите, наречени цзин-ло – насочване движението на “ци” вътре в човешкото тяло. Упражненията “цигун” са и статични, и динамични. Динамичният “цигун” е задължителна част от програмата за обучение в повечето школи по бойни изкуства в Китай, Япония, Корея и Виетнам.
КАК ДА УСПОКОИМ СЪЗНАНИЕТО СИ
Това упражнение е насочено към успокояване на съзнанието и регулиране на движенията “ци”. Застанете прав, с крака, разтворени на ширината на раменете, леко подгънати. Раменете и ръцете да са естествено отпуснати и “разхлабени”. Гърбът е изправен, главата също. Представяте си, че сте закачени с темето си за небето. Стегнете едва-едва ханша и тогава кръстът се издава леко назад, а долната част на корема се стяга. По този начин в него се създава напрежение. Погледът е насочен напред и надолу на разстояние 2-3 метра пред вас. Дишайте спокойно и незабелязано с коремно дишане, издавайки корема малко напред при вдишване и едва стягайки го при издишване. Дишането трябва да бъде меко, отпуснато, без напрежение на коремните мускули. По време на вдишването горната точка на езика трябва да докосва небцето, а на издишване езикът да е отпуснат.
При вдишване ръцете да бъдат встрани, те се повдигат с длани нагоре към главата. Внимавайте с това движение да не повдигате раменете. Издишвайки, отпуснете ръце пред себе си с длани надолу, перпендикулярно на меридианата на долната част на корема, а след това ги разтворете встрани.
Ръцете минават на около 10-15 см от тялото. Едновременно с това приседнете, завъртайки корпуса на тялото по вертикалната ос. Корпусът трябва да се “развива”, а не да се поклаща. Приседнете така, сякаш сядате на стол. С тези движения ние прекарваме “ци” от темето в корема, а след това в краката.
На издишване си представете, че пускате в корема топка, подобна на малко слънчице. На вдишване се повдигате, разтваряйки ръце встрани с длани нагоре, приближавате ги към главата и започвате упражнението отначало. Това упражнение се повтаря 21 пъти. Препоръчва се хуан-ци да се прави сутрин непосредствено след събуждане и вечер половин час преди сън.
УПРАЖНЕНИЕ “КОПРИНЕНИ КОНЦИ” СЕ ПРАВЕЛО ОЩЕ В ДРЕВНОСТТА
Това е едно уникално упражнение, което китайците прилагат в някои бойни стилове, например стилът “ушу”. Тези упражнения са се правели още в древността и позволявали на човека да придобие умението да почувства циркулацията на “ци”. Старите мастери уподобявали тези упражнения на издърпване на конци (нишки) от пашкул прежда. Самият “пашкул” е разположен в корема, нишките “отиват” в ръцете и краката. По време на удари, разтваряйки ръце и крака, ние разтягаме тези нишки, а прибирайки ръце обратно към корпуса на тялото – отново намотаваме тези нишки. Цялото тяло се оказва “пружиниращо” благодарение на тази тънка, но прекалено здрава нишка, която сама по себе си представлява вътрешна форма, запълваща всяко движение. Обърнете внимание на това, че вътрешната форма е противоположна на външната по посока, например когато ръцете се повдигат нагоре, “ци” се отпуска и обратно.
Когато боецът нанася удар с юмрук, част от “ци” се устремява в ударната повърхност, друга част отива в изпънатия назад крак. Така се получава състояние, което се нарича “игла, забита в памук”. Отвън формата може да изглежда много мека, а ударът – немного силен, но благодарение на вътрешното изпъване на нишката неговото действие се оказва прекалено твърдо. За това говори и един от най-важните постулати в тези учения – “в твърдото се намира мекото, в мекото – твърдото”.
