Според Дюрвиля, съотношението между духа, астросома и физическата материя се определя от техните трепети, както и с обикновената материя. Вибрациите на духовната материя, или на духа, предизвикват съответстващи трептения в астралната материя, също както трептящата струна накарва да затрепти и намиращата се до нея обтегната струна.
Трепетите на астрала предизвикват от своя страна движения у физическата материя. Но трепетите на духа не могат да се предават пряко върху материята, защото тези елементи са твърде различни помежду си. По този начин мисълта е движение на духа, което се предава най-напред на астрала, а след това на мозъчната материя.
Нека отбележим също, че мисълта не само кара астрала да трепти, но благодарение на неговата пластичност в същото време го сгъстява, придавайки му известна форма. Може да се каже, че човек оформя своята мисъл в астрала, също както ваятелят прави от глина някаква фигура. Отпечатващата се и сформирана в астрала мисъл, за по-голяма яснота, ще я наричаме астроидея. Съответно със силата и определеността на мисълта, нейната астрална форма може да се отпечата или реализира и в материята.
За доказателство ще приведа опитите на Дарже с негативни фотографски плаки. Държейки плаките над главата на намиращата се в магнетически сън госпожа, Дарже мисли за орел – получил върху плаката изображение на орел.
Като поставил плаката върху ваничката за промиване и като си държал ръката към страната на стъклото, той гледал втренчено бастуна си и мислел за него, желаейки да го възпроизведе върху плаката. Като резултат – върху нея се оказало изображението на бастуна.
При същите такива условия Дарже получил върху плаката изображение на бутилка, първия път напълно ясно, а втория път замъглено.
По този начин всяка човешка мисъл се отпечатва в астрала и има у себе си за основа духовния принцип, енергията и астралната материя; реализирайки се, мисълта преминава в действие.
От всичко това става ясно какво огромно значение има човешката мисъл. Понеже мисълта може да се управлява от волята, то нашата воля в астралния свят има творческа способност. Тъй като магията има винаги работа с астрала, първата задача на посветения в магията – бил той египетски жрец, индийски факир или йога, или съвременен херметист – винаги е да се стреми към укрепване и развитие на волята.
Понеже всяка мисъл се отпечатва в астрала и се запазва там в зависимост от яснотата и силата й, то астралът е изпълнен с милиарди астроидеи. Последните проникват в мозъка на човека, карайки го да вибрира, и влизайки в различни комбинации с други астроидеи, пораждат в зависимост от качествата на човек нови мисли.
Една и съща астроидея предизвиква у двама различни хора различни мисли, също както цветът и изгледът на огъня зависят от стъклата на фенера.
Всички хора са заобиколени от различни астроидеи и се намират в непрекъсната обмяна на близки астрални форми. Вярна е пословицата: „С какъвто се събереш, такъв ставаш”.
Както движението на астрала, тъй и движенията на астроидеите се подчиняват на известни закони.
В астрала, както вече казах, има два вида явления: положителни и отрицателни. Първите имат по-активен, а вторите по-пасивен характер. При това, както при електричеството, едноименните полюси (+ и + или – и – ) се отблъскват, а разноименните (+ и – или и +) се привличат.
В силата на този закон, мислите на активния човек (на онзи с воля) се стремят към пасивния човек (у когото повече е развита способността за възприемане) – и обратно.
Този закон може да се изрази по следния начин: мислите от една и съща категория се привличат, а мислите от различните категории се отблъскват. Върху това се основават симпатиите на хората: злият несъзнателно отбягва добрия, тъй като техните астроидеи взаимно се отблъскват, и обратно.
Поради това, изпитвайки добри чувства и мисли, благородният човек привлича към себе си астроидеите на обичта, милосърдието и добротата и обратното.