КАК ДА СЕ КАРАМЕ НА ДЕЦАТА ПРАВИЛНО

Изливайте гнева си, но без обиди, съветват психолозите. От оценката на родителите зависи емоционалното благополучие на малчугана

Навярно всяка майка е казвала на сина си или дъщеря си „престани“, „млъкни“ и дори нещо по-твърдо. Всяка оценка обаче не е безразлична за личността, тя наранява – понякога смъртоносно. С времето ние се учим да се пазим и от прекалените похвали и естествено от излишната критика. Но детето идва на този свят без защита и от оценката на родителите зависи неговото емоционално благополучие. Днес ще ви разкажем как ни съветва да се караме на децата известният детски психолог д-р Джайнът.

Какво ще кажете, ако детето ви е разляло млякото си? Може би ще му се развикате: „Вечно разсипваш нещо, страшен мърльо си!“ И детето ще бъде принудено да казва, че не е разляло то млякото, а масата се е разлюляла или го е блъснало кучето. Цялата му енергия ще отиде за това, да се защити. А ако вие просто опишете това, което сте видели – „Виждам, че млякото се е разляло“, и после му подадете кърпа, по такъв начин бихте избегнали проблема за вината и бихте акцентирали на това, как е най-добре да се постъпи в тази ситуация.

Можете да кажете: „Какво значение има какво казвам, нали детето знае, че го обичам и дори му се карам, обичайки го“. Представете си обаче обикновена ситуация: вие сте на гости и разливате върху покривката чаша вино. И любящият ви съпруг ви казва, съчувствайки ви: „Както винаги, на теб всичко ти пада от ръцете“. Съгласете се, че много поприятно би било да чуете: „Скъпа, чашата ти се обърна. Може би ще вземеш моята салфетка?“

Според психолозите методиката на др Джайнът дава невероятни резултати. Най-важното е да се избягват оценъчни съждения и да се взема предвид това, което чувства детето. За целта трябва просто да се научим да слушаме и да чуваме децата. Ето няколко примера от всекидневието.

В магазина

Детето: – Мамо, виж какво хубаво котенце!

Майката: – Какво ти става, това е играчка за малки деца.

В зоопарка

Детето: – Мамо, боли ме пръстчето.

Майката: – Но ти имаш само мъничка драскотина. Тя не може да те боли.

Излиза, че по този начин ние, майките, все едно казваме на децата си: „Ти не знаеш това, което знаеш. Ти не чувстваш това, което чувстваш“.

А защо майката да не каже: „Виждам, че ти харесва това котенце“ или „Знам, че имаш драскотина, тя наистина малко ще те боли“.

У една майка, посетила д-р Джайнът, възникнали съмнения. „Ако ние приемаме всички чувства на децата, значи ги одобряваме. Но как мога да подкрепям дъщеря си, когато тя е стисната и не дава играчките си на другите деца? Аз искам тя да стане щедър човек“.

Д-р Джайнът смята, че всички чувства, включително нараняващите и лошите, трябва да бъдат чути и приети, само тогава детето ще се освободи от тях. Когато на гости на дъщерята на съмняващата се майка дошла приятелката й, момиченцето не пожелало да й даде новата си кукла. И майката постъпила според съвета на доктора. Тя казала: „Знам, много е трудно да споделиш с друг новата си играчка. На хората им харесва известно време да се чувстват собственици на новите си неща“. И се обърнала към приятелката на дъщеря си: „Когато Барбара е готова, ще ти даде куклата си“. След известно време майката чула разговора на момиченцата: „Добре, Нанси, вече съм готова да ти дам куклата“. Всичко това обаче е хубаво, докато ние самите можем да владеем емоциите си. Ами когато гневът ни изпълва и ни е трудно да си подбираме изразите? В този случай д-р Джайнът смята, че искреният гняв е едно от най-силните средства за коригиране на поведението. Той трябва да бъде оставен да се излее – но без обиди. И ако ти наистина си се вбесила от това, че детето ти отново е изцапало пода с пластилин, не се престорвай, а кажи: „Когато видя пластилин по пода, изпадам в такава ярост, че съм готова да изхвърля всичките ти играчки през прозореца“. И детето ще ти отвърне с разбиране.

Не е никак лесно, разбира се, непрекъснато да внимаваш какво говориш. Важното обаче е да свикнеш – човек не може да се научи дори да се храни без тренировки. А после правилните думи ще идват сами. И ти ще се отучиш да задаваш любимите на възпитателките въпроси: „Кой счупи това?“, „Кой не е подредил?“ с глас на прокурор. До какво могат да доведат те освен до страх? Помисли, може би ти самата не можеш да се избавиш от страховете и обидите, които са заседнали в теб от ранно детство?