Ясновидката Маг Джиляна, гадател

ОТЕЦ ГЕЛЕМЕНОВ: СЛУЧАЙ, В КОЙТО ГОСПОД СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ВИ НАКАЖЕ

Кой е той

Отец Гелеменов е завършил Духовната академия. Магистър на богословските науки, специалност синоптично (сравнително) езикознание. Ръкоположен за свещеник от дядо Неофит, сегашния Видински митрополит. Специализирал екзорцизъм (гонене на демони) в Рощок, Германия. Психотерапевт и билколечител.

Автор на специален троен молебен против уроки, диабет, затлъстяване, тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания и за забавяне на стареенето. Единственият православен свещеник, който работи в полето на ясновидците и лечителите. С Божията помощ.

За записване за среща с него можете да звъните на телефони 0888-07-80-42 и 0877-74-63-93.

Благословеният от Бога поп ще разреши проблемите ви по-добре от всеки маг или пък врачка.

– Здравейте, отче Гелеменов!

[u]ОТЕЦ ГЕЛЕМЕНОВ:[/u] Здравейте, радвам се да ви видя и да ви чуя!

– Какво ще ни разкажете днес?

[u]ОТЕЦ ГЕЛЕМЕНОВ:[/u]

Тази сутрин един голобрад младеж, облечен в расо, влезе в кафето,

където бях отседнал, и запита съдържателя дали може да поръси за

здраве. Разбира се, младежът беше изгонен веднага, защото това беше

видимо измамник, но този епизод ми напомни за един много трагичен

случай, който се случи преди години с един мой познат от Софийския

университет. Следвах в Духовната академия и ходехме да слушаме лекции

по сравнително езикознание при професор Дуриданов, мир на праха му.

Там

междувременно съществуваше и един атеистичен клуб, който и ние,

студентите от Духовната академия, посещавахме, за да влизаме в спор с

членовете на този клуб. Спорехме кое е първичното – духът или

материята, карахме своите опоненти да ни покажат гравитацията, а те от

своя страна ни караха да им покажем нашия Бог и т.н., но днес няма да

говорим за това, а за трагичния случай, който споменах по-горе. Бях

свещеник в храма “Свети Димитър” в София, когато един ден, след

литургията в храма, на инвалидна количка влезе един мъж, горе-долу на

моя възраст с обгорено до неузнаваемост лице и с видимо безчувствени

крака, завити с одеяло.

“Добър ден, отче Георги – прозвуча отчетливо

във вече празния храм и един остър поглед ме прониза с очакване. –

Можете ли да ме познаете? – Вгледах се внимателно в този човек, но не

успях да го позная. – Аз съм Петър – Петела от атеистичния кръжок в

Университета, сега спомнихте ли си? “Разбира се, че го помнех, и то не

с добро, защото същият този Петър се подигра пред очите на много хора с

един възрастен свещеник. Петър ме беше поканил в неговото село, което

се намираше някъде около Перник, на кукерски празник.

Отидохме с още

приятели, за да можем да видим този старобългарски обичай и да се

повеселим. Когато обаче Петър ни се представи, ние се изумихме – беше

облякъл стари свещенически дрехи, нахлупил беше картонена калимавка на

главата си, а в пояса (такава е била старата свещеническа униформа)

беше затъкнал една метла. Около кръста си беше закрепил и няколко

хлопатара, които дрънчаха гръмовно и вдигаха гигантски шум. Както и да

е, тръгнахме след групата, в която беше Петър, за да можем да стигнем

до мястото, където се провеждаше местният събор.

Когато минахме покрай

селската църква, възрастният свещеник, който беше чул шумотевицата,

излезе от църквата, за да види и той кукерското шествие. И тогава се

случи онова, което няма да забравя никога – Петър започна да се кълчи

около свещеника и да пее на висок глас една цинична песен за попа и

клисаря, която тук не желая да цитирам. Хлопатарите дрънчаха, полите на

расото на Петър се развяваха във всички посоки, а метлата подскачаше

нагоре-надолу и почти опираше в лицето на възрастния свещеник. “Не се

подигравай със свещениците, момче – каза му отецът, – Господ ще те

накаже.” “Няма Господ, дядо попе, вие поповете само заблуждавате

хората”, отговори му Петър и продължи да подскача и да се кълчи около

него. На мене ми стана крайно неудобно заради възрастния свещеник,

който се прибра в храма, а групата на Петър, следвана от нас, продължи

нататък.

Минаха години и ето, че Бог пак ме срещна с този богохулник

Петър. Само че това вече не беше онзи нахакан младеж, а пред себе си

виждах един смирен и отчаян от живота човек. Какво се беше случило, та

Петър беше в инвалидна количка? След ваканцията Петър се качва на

мотоциклета на свой приятел, който дори нямал книжка. Карат с много

висока скорост по централен софийски булевард, отнемат предимството на

един товарен автомобил, който не успява да спре, и след миг Петър се

намира под автомобила, изгаря се на ауспуха и си счупва кръста.

Парализира се завинаги.

– Това наказание ли е, отче Георги?

[u]ОТЕЦ ГЕЛЕМЕНОВ:[/u]

Свещениците и богословите му казват възмездие, но то е същото –

свещениците са служители на Бога и никой не бива да се подиграва с тях,

защото възмездието идва неминуемо. Същото се отнася и за онези

ясновидци и ясновидки, които са се облекли в черни дрехи, увесили са

кръстове и са окичили кабинетите си с икони – имитираш ли действията на

свещеник, също ще получиш възмездие.

– Благодаря ви за това поучително интервю, отче Георги, до нови срещи!

[u]ОТЕЦ ГЕЛЕМЕНОВ:[/u] Довиждане и много здраве вкъщи!

Интервю на Величка АТАНАСОВА

 

За admin

Прочети още

Как се прави черна магия за смърт?

Черна магия за смърт със сапун, с монети и копанарска магия. Как се прави?

Как се прави черна магия за смърт? Бърза магия за смърт със сапун. С монети. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *