Едно време са смятали, че косите на човек, макар и подстригани, запазват тайнствена връзка със своя притежател. Слагали са кичур от любимия човек в медальони и са ги носели със себе си. И са усещали, че наистина съществува този невидим контакт
Известният френски изследовател на тайнствените явления Де Рош решил да провери действително ли съществува магическа връзка, за която толкова много говорели магьосниците от онова време. И не само говорели. Те убеждавали, че могат да омагьосат човека с помощта само на няколко косъма от неговото тяло. Изследователят бил много любопитен да разбере дали действително може да се въздейства на човек чрез неговата коса, дори и от разстояние.
За тази цел Де Рош провел експерименти, които потвърдили, че е напълно възможно да се въздейства дистанционно на човек чрез неговата коса.
Отначало той и неговите колеги-изследователи използвали в своите опити восъчна фигурка, която известно време стояла в близост до конкретния човек и “попивала” в себе си неговата енергия. Пробождайки с игла определено място на фигурката, изследователите проверявали реакцията на човека, с чиято енергия била “заредена” восъчната фигурка.
И наистина се оказало, че човекът, дори и на значително разстояние, действително явно усещал тези убождания, въпреки че не винаги можел да определи точното им място.
Веднъж обаче Де Рош решил да провери и затвърди своите изводи, като прикрепил към главата на восъчната фигурка къдрица от косата на една негова пациентка. Той отрязал кичура коса, когато тя спяла – така постъпвали всички магьосници. Тогава един от неговите сътрудници изнесъл фигурката от стаята, а Де Рош събудил своята пациентка. Тя се разбудила, като отначало бълнувала нещо, а след това се обърнала и смеейки се, попитала кой я дърпа за косата. Това се случило в момента, когато неговият сътрудник дръпнал кичура, поставен на восъчната фигурка.
МЕЖДУ ОТРЯЗАНАТА КОСА И ЧОВЕКА СЪЩЕСТВУВА ФИНА ЕНЕРГИЙНА ВРЪЗКА
В днешно време учените все по-сериозно се отнасят към подобни твърдения. Те вече почти не се съмняват, че в основата на подобни действия лежат някакви енергетични взаимодействия. Но на фона на тези предположения възниква другият въпрос: какъв е механизмът на подобни въздействия?
Съществува хипотезата, че тази връзка (между отрязаната коса и човека) не е пряка, а се осъществява чрез “финия свят”. По-точно казано – чрез мощната енергетична структура, призвана да формира и контролира физическото тяло на човека. Или с други думи – чрез душата.
Много поверия и предзнаменования са създали хората по отношение отрязаната коса на човек. Например повсеместно било поверието, че подстриганата и дори падналата при сресване коса не трябва да се изхвърля безразборно. Особено се страхували тя да не попадне в гнездата на птиците. Това означавало главоболие, обрив по главата и дори неизлечими болести.
Дали в тези твърдения може да се търси здрав смисъл? Не е изключено. Активно развиващите се в яйцата зародиши “изтегляли” енергията не само от мътещата птица, но и от всичко наоколо. И е напълно възможно чрез човешките коси, оказали се в гнездото, да “привличат” енергията на човека по тънки енергетични канали.
Не по-малко опасно било, ако косата се изхвърли в помийна яма. Представете си каква негативна информация бихме получили.
Колко дълго се запазва невидимата връзка между човека и подстриганите му коси? Вероятно дотогава, докато са живи биологическите клетки на косата или пък тя се окаже във вода. Това се обяснява просто: водата поема много информация и затова е способна да разреди не само хвърлената в нея батерийка, но и практически всякакъв зареден с фина енергия предмет.
КАКВО ДА ПРАВИМ С ОТРЯЗАНАТА СИ КОСА
Някои съветват да ги горим, други категорично отричат това действие, твърдейки, че така ще опада всичката коса от главата на човек.
Това не може нито да се потвърди, нито да се отрече, защото в тази област все още не са правени научни изследвания. Но ако човек изхвърли косата си във вода, например в тоалетната, то това на всяка цена ще разруши връзката между човека и косата му.
Някои са закопавали подстриганата си коса в земята. И не просто под земята, а под някое силно и здраво дърво – например могъщ дъб или вековен бор. От гледна точка на днешната биоенергетика това също е напълно обяснимо – много дървета са биодонори за хората и тяхната енергия е способна да ги подхранва дори и чрез косите им.