Преди да посетя Сирия, въобще си нямах и идея, че на нейната земя се намират едни от най-светите за християнството места. Сега в душата си нося най-светлия спомен от досега с древни църкви и манастири, старинни икони и песнопения.
На 50-ина километра на североизток от Дамаск е Маалюла. Води се за село, а жителите му са около 5000 души, като 80% от тях са християни, останалите 20 – мюсюлмани. Къщите му са се залепили по склоновете на планината Каламун, а синият, белият и жълтият цвят го правят толкова живописно, че трябва да си потриеш очите, преди да повярваш, че я има цялата тази хубост.
В Маалюла е пещерата, в която е живяла и е погребана св. равноапостолна първомъченица Текла. Тя била вярна сподвижница на апостол Павел. Проповядвала учението на Йисус Христос и според легендите е вършила много чудеса. До мястото на нейното убежище основала манастир, носещ името й. Считан е за най-старият в света действащ християнски манастир. Когато се изкатерваме по многобройните стълби, дивно песнопение, разнасяно от високоговорители, ни заковава на място. Удивителни чувства будят тези мелодии, ехтящи между суровите скали, надвиснали над обителта. В църквата има служба, която се води на арабски, а вътре е тъпкано с народ.
В самата пещера на светицата християните направили олтар, където се молели до III век. Запазен е до ден днешен. Събуваш се, преди да влезеш в това свято място. Вътре е приседнала монахиня. Иман се казва, което значело Вяра. Тя малко говори, а ръцете й са заети да топи памучета в осветен елей, за да се раздават за здраве на богомолците. По-късно се запознаваме с игуменката Марина, която разказва, че манастирът се издържа от дарения, произвеждали също зеленчуци за пазара, продавали и маслини. Освен това се грижели за момичета сирачета, които най-често пожелавали да останат в манастира като монахини. В Маалюла има още един манастир, за който, ако тръгнеш пеша, трябва да преминеш през много тесен проход /според преданията Господ разцепил планината на две, за да може св. Текла да се спаси от гонителите си римляни/. Древният манастир и църквата към него били издигнати върху стар езически храм на Аполон в периода 313-325 г. в чест на светите мъченици Сергии /Саркис на арабски/ и Бакхус. Двамата били офицери от римската армия и не искали да се отричат от християнската си вяра. Църквата се смята за един от най-старите в света християнски храмове. Тук има икона на Богородица с младенеца, която е древно копие на оригинала, рисуван от самия евангелист Лука. Това обаче, която я прави единствена, са нейните олтари. Главният, посветен на св. Сергии, е заимствай като направа от езическите жертвоприношения, но пък няма улей за изтичане кръвта на животното, което кара учените да предполагат, че в онази епоха християните още не са имали избистрена концепция за своите храмове.
Две млади арменчета от град Халеп са дошли тук специално, за да се помолят. Красиви като картинки са и се застоявам да ги гледам как се кланят пред чудните икони. Само мога да гадая какво толкова страстно искат от Бога. Дано стигнат до Господ словата им! И още една интересна среща имах. С Жоржет Халаби, която е от Маалюла и работи в манастира. От нея чух на арамейски език молитвата „Отче наш“, която завършва с тъй познатото ни „Амин!“ В Маалюла и в още две съседни села и досега се говори на древния език, на които е говорил Иисус Христос. По времето на Спасителя това е бил езикът на целия Близък Изток. Първоначално някои книги на Библията са били написани на арамейски – като Евангелието на Матея например, както и някои ръкописи от Мъртво море. Жоржет ми казва, че майка й починала отдавна, а арамейски научила от баща си и от приятели. Така езикът се предавал от поколение на поколение. Недалече от Маалюла е манастирът в Сейданая, посветен на Богородица. Намира се на върха на хълм и, осветяван от слънцето, е като приказен мираж в този, общо взето, пустинен район. Построен е през 547 г. от император Юстиниан. Красива легенда разказва как той преминал през Сирия с войските си, за да атакува персите. Изящна газела пресякла пътя му и той тръгнал след нея, за да я убие. Тя се спряла на скалист хълм, превърнала се в икона на Светата Дева и му рекла: „Няма да ме убиеш, Юстиниане, а ще построиш за мен църква на това място.“ В Сейданая е една от четирите икони на св. Богородица, рисувани от св. Лука. Казват й „Шагура“, т.е. „Прочутата“, “ Най-почитаната“. З ара-ди нея се стичат хиляди богомолци най-вече на 8 септември, когато е празникът й. Хората вярват, че иконата върши чудеса. За да се влезе в параклиса, в който е тя, стих от Библията напомня:“ Събуй сандалите от краката си, защото това място, където стъпваш, е свято“. Вътре горят десетки свещи, мирише упойващо на тамян, ненужни вече патерици са струпани в един ъгъл. Манастирът е православен и има 50 калугерки. Игуменката Кристина е достолепна възрастна жена, която приема гостите с достойнство и немногословност. На изпроводяк ни дарява с дребни нещица за спомен от светата обител. Дава ни и от техния тамян. Да си прекадим къщите на Бъдни вечер.
Накрая искам да благодаря на Съюза на сирийските журналисти за гостоприемството и възможността да видя уникални неща в тази страна. Благодаря също на българското посолство в Дамаск и лично на посланик Людмил Спасов за оказаното внимание.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: