Магиите са всичко, което се постига по свръхестествен начин. За тях са изписани множество научни и популярни страници, изследвани са в цялото им разнообразие у различните народи. Нашите са свързани с уникалното и чисто българско магическо мислене, с вълшебната представа за обитателите на отвъдни светове – светци или демони, свръхсъщества, участващи в живота на обикновените хора. В българската митология често се преплитат праезически представи с по-нови християнски образи и символи.
Един от най-популярните митологични герои е змеят. Той олицетворява хаоса. Има връзка със земните и с подземните води, гръмотевичните бури и градушките. В народните представи змеят прилича на огромен гущер с кучешка глава, широка уста, големи очи, четири крака, опашка и остри нокти. Тялото му е покрито с жълти люспи, може да има вместо една няколко глави, както и крила. Змеят често се влюбвал в най-личната мома. Чрез своята невидима любов нарушавал нейното земно щастие, правел я злочеста, различна от всички останали, болна. Често причинявал смъртта й – независимо дали като й грабне внезапно душата или като остави момата да се топи и линее. Любената от змей всичко знаела и можела (както само надарен и докоснал се до знанието на хаоса избраник), но не издавала нищо, защото змеят не й позволявал. Той не й разрешавал да слага китки, да се реши, да носи нови премени, да ходи на кладенци или на хоро. Ако близките й решели да я омъжат, змеят с гръм и трясък, като вихрушка я отнасял със себе си. Понякога я грабвал от хорото и повече никой не я виждал. За съжаление дори след лечение с билки обречената не живеела дълго – залинявала, обесвала се или полудявала. Единици успявали да се спасят от змейската любов.
Магии за предпазване от змейска обич
Според преданията любовта на змея е болест, която се лекува с отвара от „змеева“ билка. На залюбената мома й баели, прекадявали стаята й с билки. Тъй като залюбването ставало при предпочитаните от змея дъжд, вятър, гръмотевици, на девойките забранявали да излизат навън, да пеят и да викат в такова време.
„Мома или момък, любени от змей, не трябва да казват на никого, понеже ще умрат – обяснява Лилия Старева. – Жена, която ще роди змей, го носи 11 месеца. Има една поговорка: “ Змей ли носиш, та още го няма детето“. Нощта, в която щял да се роди змей, викали по къщите дванадесет девойки да му приготвят риза, да го облекат. Те му я съшивали мълчешком и му я обличали, също без да издумат дума. “
Змей или змеица предците ни се опитвали да прогонят надалеч с билките вратига, жълта комунига и тинтява. На запустяло огнище извън дома, в медно менче сварявали през деня китка от тези билки. С водата ръсели моми, ергени, младоженци, поотраснали деца. Китката после заравяли в пепелта на огнището.
Магическият ритуал, правен за предпазване от любовта на змей, е известен като обичая „кумичене“, извършван на Лазаровден и Връбница. Лазарките отиват на река, като всяка от тях носи оплетено венче и специално омесен обреден хляб „кукла“. На дървена дъсчица момите нареждат венчетата и куклите и ги пускат да се носят по течението. Онази мома, на която венчето заплува най-напред, се определя за „кумица“. Тя повежда моминското хоро към къщата си, където се слага обща трапеза. Според народното поверие девойката, която е била кумица и се е кумичила, няма опасност да бъде похитена от змей и има право да се моми, да очаква сватове и да се омъжи.
