СЕКРЕТАРКАТА НА ФЮРЕРА: ХИТЛЕР БЕШЕ ВЛЮБЕН В ПЛЕМЕННИЦАТА СИ

Криста Шрьодер, личната секретарка на Адолф Хитлер, е била отлична стенографка и машинописка. През 1945 г. е арестувана и разпитвана от американците. Карат я да запише всичко, Което е преживяла близо до фюрера. После е освободена, работи Като чиновничка, умира през 1984г.

Ръкописът на Криста Шрьодер изчезва и едва наскоро е изваден на светло от германски и американски учени. Под заглавие „12 години близо до Хитлер“ издателство ФАМА го предлага на българския читател.

Адолф Хитлер е бил толкова страстно влюбен в Гели Раубал, дъщеря на неговата полусестра, че след трагичната смърт на племенницата си не можел и да помисли да се ожени за друга. Често споделяше с мен, че тя е въплътявала възможно най-безукорния му идеал за жена и ако трагичните обстоятелства не бяха му я отнели, би се оженил един ден именно за нея.

Гели е била на шестнайсет или осемнайсет, когато чичо й я извикал във Виена. Била високо кестеняво момиче с лешникови очи и мелодичен глас. Отначало Хитлер се отнасял с нея като с голямо дете, накарал я да взема уроци по пеене и бдял ревниво над отношенията, които можела да има с други хора.

През 1927 г., когато тя се сгодила тайно със своя шофьор Емил Морис, обезумял от гняв, Хитлер настоял мъжът да се откаже от предстоящата сватба и го заплашил, че ако не изпълни заповедта му, веднага ще го уволни. С присъщата си брутална упоритост Хитлер направил всичко, за да раздели двамата млади. Заплашил не само Гели, че ще я изпъди от Мюнхен, но прекратил и материалната помощ, която давал обикновено на нейната майка и други членове на семейството й. През лятото на 1928 г. шантажът му успял и той откъснал окончателно Гели от нейния шофьор. Малко по-късно младото момиче се запознало в Линц с художник, който бил така запленен от чара й, че веднага й предложил брак. Осведомен от личната си полиция, Хитлер използвал същите средства, за да накара сестра си да се противопостави на този брак.

Няма съмнение относно мотивите, които са го тласкали към такива действия! Изпитвал е към племенницата си повече от обикновено чувство на снизходително приятелство и покровителство. Изпитвал силна ревност, подхранвана от любовна страст, която още не смеел да признае. Можах да видя писмото, с което отчаяният млад възлюбен използва последните си аргументи, за да склони Гели да го последва. Аз го преписах за Хитлер. Затова мога да възпроизведа най-характерните пасажи.

„Сега твоят чичо, като зная колко силно е влиянието му над майка ти, използва с безкраен цинизъм слабостта й. За жалост ще можем да се противопоставим на този шантаж едва когато станеш пълнолетна. Той буквално трупа препятствия пред нашето щастие. Макар да знае, че сме създадени един за друг. Годината раздяла, която ни налага твоята майка, преди да даде съгласието си за нашата сватба, само ще засили взаимната ни привързаност. Като честен човек аз трудно възприемам толкова недостойни маневри.

Всъщност мога да обясня поведението на чичо ти само с дълбоко егоистичните мотиви, които го свързват с теб. Той просто не желае да принадлежиш един ден на друг освен на него“.

В друг пасаж младият художник заявява: „Чичо ти продължава да вижда в теб само неопитно дете и не може да разбере, че си вече голям човек, който иска да изгради сам щастието си. Твоят чичо има заповеднически характер. В неговата партия всички робски му се подчиняват. Не разбирам как с острия си ум не е проумял, че неговото упорство и странните му теории за брака не могат да не отстъпят пред нашата любов и волята ни. Надява се да успее през тази година да ни пречупи, но колко малко познава той пламенната ти душа…“

Тогава Хитлер е бил решен да се ожени за Гели, веднага щом осъществи политическите си цели. През 1930 г. наел цял етаж от къща на площад Принц-Регент № 16, където отишла да живее и Гели. Годините на съжителство с Гели били, според Хитлер, време на безкрайно щастие.

Когато по-късно споделяше с нас тези спомен, той сякаш се преобразяваше. Описваше ни до най-малки подробности как те двамата са прекарвали вечери на опияняваща радост. Ходели заедно на покупки, редовно на театър и концерти. Споменаваше с лека горчивина дребните недостатъци на Гели: „Когато я придружавахме модните бутици, тя караше да свалят всички шапки, наредени по рафтовете, да донесат и тези от витрината. След като всички шапки в магазина дефилираха на главата й, решаваше, че не е намерила нищо по свой вкус, и го заявяваше толкова непринудено на продавачката, че се притеснявах. Прошепвах на Гели, че след като е обърнала магазина нагоре с краката, не може да излезе, без да е купила нещо, а тя ми отправяше една от обезоръжаващите си усмивки и отронваше: „Но, чичо Адолф, тези хора нали затова са тук?“

Хитлер бдял над Гели с винаги будна ревност. Всеки път, когато заминавал по агитация, тя трябвало да му се закълне тържествено, че няма да се възползва от отсъствието му, за да поднови някои познанства. Не настоявал да я придружи само когато отивала при майка си. Това продължило до септември 1931 г. Тогава Хитлер срещнал в магазина на Хайнрих Хофман младата продавачка Ева Браун, която се влюбила в него и решила да го спечели. Той изживял с нея малък флирт без последици.

На 17 септември 1931 г. Хитлер се обажда на Гели по телефона в Берхтесгаден, където тя си почива. На другия ден между тях имало бурна сцена, защото той решил неочаквано да замине за Нюрнберг. Гели упрекнала чичо си, че напразно я е накарал да дойде, и била бясна, че й забранил да замине, докато го няма, за Виена, защото искала тамошен професор да каже мнението си за нейния глас. На другата сутрин раздялата им била хладна. Лошото настроение на Гели преминало в отчаяние, когато същия ден, претърсвайки пардесюто на чичо си, открила признание в любов, написано от ръката на Ева Браун. Същата вечер тя се самоубила, изстрелвайки в устата си куршум от пистолет.

Хитлер бил извикан по спешност от Нюрнберг. Преживял толкова дълбоко самоубийството на племенницата си, че замалко не се самоубил и той. Хес едва успял да дръпне пистолета от ръката му. Много дни не се хранил и само кръстосвал стаята надлъж и на шир и се питал какво е тласнало племенницата му към тази фатална постъпка.

Когато пак почнал да се храни, вече не можел да преглъща месо. Оттогава станал абсолютен вегетарианец.

Дълги месеци Хитлер отказвал да се вижда с приятели и живеел със спомена за Гели. Нейната стая останала такава, каквато била при смъртта й. Той я украсявал всеки ден с цветя и продължил през следващите години да го прави за рождения й ден. До началото на войната носел ключа от стаята със себе си. Дори стаята на Гели в Бергхоф беше винаги заключена. Когато по-късно той преустрои резиденцията, за да я разшири, крилото, в което беше стаята на девойката, остана непокътнато. Дрехите й, тоалетните й принадлежности, всичко нейно останало, където е било. Хитлер отказал на майката на Гели да й върне някои предмети или няколко писма, които му поискала за спомен. Цялата кореспонденция на Гели чичо й ревностно пазел, а през април 1945 г. заповядал на адютанта си Шауб да я унищожи, ако стане ясно, че за Хитлер вече няма възможност да напусне Берлин. Беше поръчвал портрети по снимки на Гели и те красяха апартаментите му – в Мюнхен, в Берлин и Бергхоф.