76-годишният Богдан Ангелов има огледални органи. Сърцето, белият и черният му дроб се намират от дясната страна на гърдите му. В момента той е настанен в дома за стари хора в Кенана, чувства се добре и няма намерение да се предава на онази с косата. Лекарите го смятат за уникален случай, а приятелите му – за извънземен. Той е съгласен и с едните, и с другите. Взема се на шега и твърди, че Господ е решил да си направи някакъв експеримент с него. Иначе заболяването му се нарича декстрокардия. Това е вродена аномалия, при която сърцето се намира в дясната половина на гръдната кухина. Наблюдава се по-често като елемент на обратно разположение на вътрешните органи и по-рядко като изолиран порок.
– Кога разбра, че си различен от другите хора?
– Аз съм от Любимец. Когато съм бил на шест години, съм поддържал една лека, постоянна температура. Родителите ми отишли да ме прегледат в местната болница, защото мислели, че имам пневмония. Това вече го помня. Туриха ме на рентгена и не знам какво каза докторът на родителите ми, но и двамата изцъклиха очите и се разреваха, сякаш бях умрял. Това продължи доста време. Майка ми и баща ми вероятно са смятали, че умирам, защото все ме оплакваха. Но пък и гледаха да ми угаждат, та малко глезен израснах.
– Но си бил войник. Нали при такива аномалии момчетата се освобождават от служба?
– Нищо подобно. Комисията каза, че съм напълно здрав и ме взеха да служа в Русе. Представях се по-добре от другите войници – без проблеми пробягвах по десет километра и поразявах с голяма точност по три мишени. Веднъж започнаха профилактични прегледи и когато минах през кабинета му, докторът се ядоса и започна да крещи: Ей, Ангелов, я ела бързо при мен! Ти мене на бунак ли ще ме правиш, бе? Защо не ти чувам сърцето? Я дай да видя пулс имаш ли? Обяснявам, че сърцето ми е отдясно и затова не се чуват ударите му, но никой не ми вярва. Колкото пъти да отида на лекар – все едно и също. Вместо да ме чуят и да ми повярват, те започват да ме обвиняват, че имам връзки с Космоса, че съм обсебен и още такива глупости. Омръзна ми и започнах да се шегувам със състоянието си.
– Защо, какво се случваше?
– Кардиограмите ми излизаха на обратно, апаратурата не показваше нищо и докторите мислеха, че в мене има някаква мистична сила. Отидох на почивка в един санаториум във Велинград и при прегледа апаратурата отказа да работи. Медицинската сестра се притесни, хукна да търси техници, пък аз гледам суматохата и се смея. След няколко години, пак в Русе, един доктор ми направи рентгенова снимка и като видя огледалните ми органи, хукна да събира младите студенти, дето бяха на стаж в болницата, за да видят чудото. Забрави ме гол до кръста в кабинета си, а вънка един студ, не ти е работа…
– А това, че органите ти са отдясно, причинява ли ти някакви неудобства?
– Никакви. И това учудва лекарите. Цял живот не съм боледувал от нищо. 36 години работих много тежка работа в ТЕЦ “Марица изток” и не помня нито веднъж да ме е заболяло нещо. Сигурен съм, че заслуга за това има дясното ми сърце, макар че много хора ме смятат за извънземен.
– Някой в рода ти има ли подобна аномалия?
– Не, никой. Нито синовете ми, нито внуците. Но преди време четох в един вестник, че в България има само няколко души с такъв проблем. В Хасково има една жена с декстрокардия, така се казва моят проблем, но още не съм се срещнал с нея. И някакъв спортист имаше, но съм му забравил името.
– Сега как се чувстваш? Някакви лекарства пиеш ли?
– Добре съм. Кръвното ми налягане е нормално, сърцето ми работи добре, какво повече да искам? Само от време на време пия по една малка ракийка и по един аспирин. Това е!
