Личните взаимоотношения са жизненоважни за нас както въздухът, който дишаме. Всички знаем, че „блага дума желязна врата отваря”. В последно време като че ли добрите думи се чуват по-рядко от грубостите. Всеки се мисли за повече от другия и се държи толкова неучтиво, нетактично, неуважително. А каквото правим, това и получаваме. Ако има някоя камера да ни снима сутрин по автобусите, може би и най-големите шегаджии или комици ще бледнеят. Младите стоят седнали, а възрастните прави. Ако някой се обади, горко му, веднага е обсипан с какви ли не лоши думи: „А бе, дъртак, къде си тръгнал, като не ти държат краката да стоиш прав?”
Има и други младежи, които са различно възпитани и могат да те просълзят. Сутрин като пътувам с автобуса, забелязвам какви ли не сцени на отчужденост, раздразнителност, нервност. Всички лоши мисли замърсяват околното пространство и негативните вълни се разпространяват в жизненото ни пространство. Замърсяването е дотам, че отдавна чашата е преляла. Тези негативни вълни ни увреждат. Ето защо се налага да се променим, да търсим позитивното, да прощаваме, да пазим чист огромния Вселенски разум, да прескочим прага на маймуните и да тръгнем към осъзнаване и помъдряване, за да оцелеем. Иначе нашата слепота и егоцентрични настроения ще ни съсипят не само нас, а и другите около нас. В т. нар от китайците каша преобладават повече негативни енергии, съсипващи ни от раждането и във всеки миг от живота ни. Ние продължаваме да губим, ако отказваме да разберем, че най-лошите неща ни се случват, защото ние сме ги предизвикали. Как ли съжаляват, като ни гледат нашите създатели, защото ние просто се погубваме, а искаме да живеем като в рая. Претенциите ни с възможностите на този етап се разминават.
ВСЕЛЕНСКОТО БЛАГО Е ИЗОБИЛИЕ ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ
Вселената се грижи постоянно за нас, всеки ден по един урок и той се повтаря, докато не го разберем и не променим нещо в себе си. Грижата за нашите заблудени души не е само вселенска, но и на желанието да се развиваме. Всички ние се нуждаем от приятели, любими партньори, от доброжелателни хора, с които да споделяме и радости, и мъки, опасения и успехи. Това общуване докосва най-нежните и тънки струни и обогатява най-затънтените кътчета на душата ни. Споделяйки, човек се разтоварва, изчиства от тежко бреме, което носи като излишен товар. Душата на човека трябва да е свободна, спокойна, за да работи и да твори пълноценно, защото всеки човек е специален, уникален и заслужава уважение независимо от социалния му статус. Всеки носи зрънцето, от което да поникне величие, красота и да разгърне талантите си. Стига да знае как да стигне до тях, защото те се намират дълбоко в нас.
Много хора ме питат уж на шега дали ще отидат в рая или в ада. Моят отговор е, че всеки си отглежда рая и ада в себе си. Нашето отношение към света, нашите чувства, които изпитваме, показват накъде се накланя везната на доброто и лошото. Това, което ние сами си правим, няма кой друг да ни го прави така. Все пак стремежът да подобрим живота и усещанията в положителна посока ни карат да се развиваме. Да даваш на другите сила и увереност е много специален начин на отношение към околните. Повечето хора, които идват при мен, влизат, сядат и започват да ронят сълзи. Дори и мъжете го правят. Скоро ме посети един мъж, който като малко дете се разплака още с влизането в кабинета ми. И изля цял порой от човешки мъки, страдания, неблагоприятни изживявания. Човешката трагедия няма край. Дарбата да прониквам в човешката душа за късо време ми помага. Хората бързо се отпускат и разказват строго пазени тайни. Предимно търсят житейски съвети за уреждане на отношения с близки, приятели, работни отношения. В комуникативно отношение бъркат. Причина за това са ограниченията на егото, нежелание да простят грешки на другите или изневери, скандали с родители за имоти, трудни отношения между свекърва и снаха, война между съпрузи, неприятности с децата на семейството и редица други. Не на заден план тръгват и предадени от минали прераждания трудни отношения. Неразрешени навремето, те се прехвърлят в настоящето и съсипват живота и спокойствието на хората. По-специални минали кармични конфигурации на някои отвличат вниманието при среща в настоящия живот. Ако в минали прераждания душите са били врагове, то срещата в настоящия живот е с цел корекция на отношенията, да се изгладят, да се изчистят и да се превърнат в отношения на всемирната любов. Затова Бог ни препоръчва „Обичайте се, обичайте дори и враговете си!” Защо? Защото, от една страна, всемирната любов не ни разболява, а от друга, се изисква култура в общуването и тя да е съпроводена с всемирна любов. Ако старата кармична конфигурация е била омраза, затова се преработват срещите със същите души, за да се постигне развитието на отношенията и преминаване към всемирна любов.
Най-важното, което хората трябва да знаят, е, че всички сме членове на едно всемирно семейство и затова трябва да даряваме един на друг повече любов и грижа. Малката подадена ръка навреме е по-ценна от безмерните закъснели грижи после. Във взаимоотношенията хората проявяват преходност, днес се обичат и си разказват всичко, утре са скарани и не искат да се виждат. Точно тук е мястото на прошката. Тя помага да си простим и да продължим напред, пак да се обичаме и да останем приятели или да продължим трудната си връзка. С развитието на двуполюсното мислене се раждат и подобни крайни отношения, но осъзнавайки ги, ние можем да променим света вътре в нас и около нас. Интелектът е спасявал човека да оцелее, пак той спасява променливите отношения между хората, интелектът спасява и цялата Вселена. Търсейки покой за сложно развитите отношения при човека, хомо сапиен променя адекватно света така, че да ни е удобно в този или друг дом на Космоса. Създавайки енергийните хора, природата цели да възстанови равновесието и хармонията между отделните членове на това голямо семейство, на този цялостен организъм Вселена. Всеки намира при тях това, което търси като истина, решение на житейски усложнения, правилни отношения в семейството, работата, при отглеждане на децата и т. н. Енергийните хора трябва да хармонизират отношенията между всички свои представители, както и при отделните хора, защото в тяхната душа освен любов не трябва да има нищо друго. Ако някой от енергийните хора критикува света, трябва очаквано да бъде критикуван. Защо някои търсят самохвалството – било то обикновен човек или енергиен? Вярно е, че феномените са различни, но ако един от тях плюе свои събратя, той не е стока. Има още да работи със своята душевност и съграждането на менталните си модели. Не може някой да стои на върха, защото това е фалшива пирамида в неговото съзнание. Всички са част от една огромна мозайка, всеки с дарбите си помага на хората. Няма степенуване, защото при феномените няма критерии кой е по-добър и кой не. Или все още някой от тях си е изградил планетата на маймуните и като кин-конг се бие в гърдите с процепващ рев в джунглата, „Аз победих”. Но наред с тях има още такива горили. С кого се състезават те?
С глупостта! Винаги съм казвала, че глупостта почивка няма! Някои какво се пишат нито мен, нито другите ги интересува, да си живеят с илюзиите си, защото друго не им остава.
В човешките взаимоотношения винаги ще има люшкания, но важното е проглеждането и търсенето на верния път. Всеки има свободата и волята да решава как да постъпи за каквото и да е било.
