Феноменът на каменните хора

Както е известно, Индия е богата на чудеса. Така в западната й част, в селцето Читра преди известно време се появил мълчалив мъж, легнал върху малка рогозка недалеч от магазина за чай и… повече не помръднал.

С годините той не си сменял дрехите, не се е мил, никой не го е виждал да стои на крака или да спи. За него на съществували нито времето, нито контрастите на климата. Понякога той вземал малко храна и вода от ръцете на милостиви хора, но по някакви си причини приема от едни, а отказва на други.

Доктор К. Дас от местната болница казва: „Никой не се наема да обясни този феномен от медицинска гледна точка. Той игнорира законите на природата. Аз го наблюдавам вече 15 години. Той само сменя позите – ту седи, то лежи. Изхожда се там, но… няма никаква неприятна миризма. Всичко това е над разбиранията на човека. Никой никога не е виждал у него някакъв признак на болест, макар и с нищо да не е защитен от капризите на природата. Някаква свръхестествена сила ръководи целия му странен живот“.

Минават години, а това същество без име и без възраст дори не се изменя. Туристите го наричат Човекът –паметник и твърдят, че в Индия било пълно с такива „паметници“.

Например, обитаващият храма Деви Чамунда монах Рам Дайал Санихар Муни придоби голяма популярност в страната благодарение на това че през последните години стои на краката си без дори да приседне нито един път.

Както казва този 45-годишен монах, той прави всичко стоейки – яде, ходи до тоалетна и даже спи. А по думите на очевидци светият човек дреме като се люлее на люлка, която е измайсторил със собствените си ръце. И въобще никога не му се е искало да седне.

Всичко започнало с това, че Рам дал обет да не сяда и да не ляга в продължение на 41 дни – за да умъртви плътта си и да получи просветление. Но след като срокът изтекъл, той почувствал потребност да продължи стоическия си подвиг.

„Не знам какво стана с мен. Почувствах, че Бог ме е дарил с допълнителна енергия и ме подкрепя в желанието ми да продължа да стоя на крака – заявява днес монахът. Нямам понятие колко може да продължи това. Аз се държа вече две години и съм уверен, че това е възможно само по волята на Бога. “

В храма ежедневно се стичат стотици почитатели на светия човек от цялата страна за да измолят от него благословия и да му донесат дарове. Със средствата на светеца бе построен един храм. И Рам се заклел, че няма да седне докато не събере пари за още два храма.

Друг индийски монах, Агастия от Бенгалия, не си е поставял за ел строителство на храм, но е седял в позата на йога с вдигната нагоре дясна ръка в продължение на цели десет години – докато не си отива от този свят. Птиците си правели гнезда на ръката му и си отглеждали пиленца, а Агастия даже не помръдвал.

Монахът заел тази поза поради религиозни съображения. Агастия бил човек за който удоволствията и физическата болка не са нищо друго, освен илюзия защото той изповядвал култа към Майтрейя.

Разбира се, през първите три месеца на Агастии не му е било леко, но след това вече не му представлявало трудност да продължи да седи в същата поза: ръката му почти застинала, в нея почти нямало кръвообращение. В края на краищата тя съвсем престанала да действа и той въобще не я усещал. Даже и след смъртта му ръката му останала вдигната.

Когато положили Агастия в гроба за да предадат тялото му на земята, ръката му била в същото положение…

Когато мускулите се вкаменяват

В Европа също се срещат феномени, които с пълно право могат да бъдат наречени хора-паметници или, което е по-точно, каменни хора. Само че те си остават такива поради тежка болест.

54-годишният британец Робърт Кингхорн има много рядка генетична болест, при която организмът си изгражда допълнителен скелет и превръща мускулите и съединителните тъкани в кости. Медиците наричат тази болест прогресираща оссифицираща фибродисплазия (ПОФ).

В настояще време няма никакви методи за лечение на това заболяване, от което в света страдат около 2, 500 човека. При болните от ПОФ започва спонтанен растеж на костна тъкан в областта на ставите и мускулите вследствие на което човек губи способност да се придвижва и буквално се вкаменява.

Страшната диагноза била поставена на Робърт преди две години когато шията му престанала да се върти. А през 1980 на Робърт Кингхорн му се наложило да избира ще седи или ще стои. Той решил, че е по-добре да стои и оттогава никога не е сядал. Лекарите предсказвали на Робърт Кингхорн бърза смърт. Но той се оказал човек със силен характер и е жив и до днес.

Сега на Робърт му се налага да преодолява огромни трудности буквално във всяка една минута. Наистина той има четирима помощници. Придвижва се в жилището си с помота на специална количка с моторче, а спи на собствено легло, което в“неработно“ състояние е във вертикално положение. Като стигне до него и притисне гърба си, с помощта на пулт Робърт го привежда в нормално хоризонтални положение.

ПОФ-децата се раждат нормални с изключение на вроденото неправилно формиране на големите пръсти на краката (обикновено няма става). След това се образуват подпухнали участъци, които променят положението на тялото и постепенно го парализират като образуват „втори“ скелет. Болестта може да прогресира спонтанно или да се обостри от травми.

Понастоящем доктор Фредерик Каплан, Директор на Лабораторията по ПОФ в Университета на щата Пенсилвания, търси ПОФ-гена. Неговото обособяване ще ускори изследванията и ще доведе до намирането на ефективни методи за лечение и към пълно изцеление на каменните хора.