Погребан син се оказва жив в австралийски затвор

През 1985 Гинка Иванова изпада в клинична смърт след две операции и научава, че мисията й на земята тепърва предстои. Способностите й на ясновидец, медиум, диагностик и биоенерготерапевт привличат хиляди хора в нейния център “Магика”.

Тя е първата, която дръзва да се появи със собствено предаване на телевизионния екран. “Срещи с Гинка” е последвано от емисии на живо по МSАТ, Центрум груп, Евроком София, Канал 2001, Пирин – Благоевград, САТ – Пазарджик… Българската национална телевизия и Нова телевизия заснемат и излъчват филми за невероятните й способности. Всъщност малцина знаят, че Гинка има й друга дарба – поетична. По нейни стихове изпълнители като Веселин Маринов и Кали създават песни. Телефон за контакт с Гинка Иванова: 088/8 714 019

– В какво се чувстваш най-силна?

– В ясновидството, медиумството, намирането на изчезнали хора и предмети, диагностиката, биоенерготерапията и лечението с психоаналитични сеанси. Хората помнят доброто. Много от тези, които са идвали при мен, ми пишат писма – ако си помогнал, то не се забравя. Обичам да работя. Доста време съм практикувала с лекари и професори. Смятам и занапред да продължа да работя с тях, защото това е верният път към нашия болен народ.

– Какво ще ни разкажеш за себе си?

– Дълго време съм работила като икономист. Не смеех да афиширам способностите си, докато проф. Орбецова ми каза: “Стига толкова! Върнала си се към живота, за да даваш от себе си на другите.”

През първите години работех с професори и лекари в кабинети, което според мен е полезна практика. В този период БНТ засне документалния филм “Срещи с феноменалното” в Пета градска болница. Излъченият филм по Канал 1 бе по действителен случай от практиката, а пациентът бе полицай. Докараха го в инвалидна количка и му предстоеше оперативна намеса на гръбнака. Възпротивих се. В първия момент той помисли, че съм лекар, защото бях с бяла престилка. Работих с него пет дни, а на шестия му казах: „Ставай!” Отвърна ми, че не може и ще падне. Бях категорична: “Ставай и тръгвай с бавни стъпки. Отвори вратата да дойде жена ти!” И досега поддържам приятелски отношения с Кольо и съпругата му Ваня.

– И вторият документален филм по БНТ разбуни духовете.

– Той бе за чичо Милчо, който беше изчезнал. Излиза от къщи без пари и документи и 20 дни го няма. Намерих го на 21-вия ден. Всяка сутрин идваше дъщеря му. Мислеше, че е удавен и убит. “Не виждам такова нещо, ще се намери. Жив е, Маринче. – окуражавах я аз.” Веднъж видях, че го хапе куче, после, че е близо до София, но не знае кой е, къде е и защо е там. До него пастир му дава мляко. Така излезе. Чичо Милчо колабирал. Намерил го овчар и го докараха в Медицинска академия, където работех тогава. Четири дни бе в кома. Левият му крак беше нахапан от куче. Имаше амнезия. Сега чичо Милчо е добре и от благодарност на всеки празник ми носи карамфил и шоколад.

– Ти се сблъскваш и с хубавите, и с тежките мигове в живота на хората.

– Никому не пожелавам да види най-лошото, но се случва. Веднъж дойде жена да пита за болното си бебе и поиска да съм откровена. Казах й, че работата е лоша, а тя хвърли епикризата към мен, сякаш бях виновна за съдбата на детето й. Всъщност се оказа, че съм потвърдила диагнозата.

Много шокиращ беше и друг случай. Той бе филмиран от телевизия. Идва при мен жена, облечена в черно. Иска медиумство с мъртвия си син. Поглеждам снимката да направя контакт, а очите ми се усмихват. Дава ми се информация, че е жив. Казах й: “За мен твоето момче не е покойник.” Не искам да ви опиша какво ме направи майката. Обсипа ме с такива хули… Що за човек съм, че сипвам сол в раната й, тя е погребала урната му, а аз какви ги говоря!… Повторих й това, което виждах: „За мен е жив, има го – загубен е. Ще се намери!” Жената отново дойде след няколко дни – вече поуспокоена. Потвърдих информацията: “Синът ти е жив. Далече е – няма документи. Погребала си чуждо дете. Твоят син се е замесил в ситуация, в която не му е било мястото. Набит е и е ограбен при уличен скандал. Искал е да помогне при сбиване, но го удрят и му вземат портфейла. Виждам много вода. Удавен е този, който го е ограбил. Намират портфейла на сина ти в мъртвия и ти пращат урната с праха.”

След 5 месеца синът й се обади. Бил в затвора в Австралия. Върна се в България. Жената ми се извини с голям букет червени рози.

Благодарността на хората е най-голямото богатство, което с пари не се купува.

– Как се зародиха ясновидските ти способности?

– Дарбата ми е от 1985 г. Оперираха ме и изпаднах 11 дни в кома. На два пъти видях тунела. Няма да забравя това страхотно изживяване – красота, мир, покой!… Върнаха ме с думите, че моят 4-годишен син ме чака и мисията ми е да се отдам на другите – да им предоставя своята помощ. Не ми бе понятно какво значи това.

Проф. Любомир Яръков ме върна към този свят. Първото нещо, което продумах на моята близка, анестезиоложка, бе: „Кой доктор отстраниха от операционната, защото каза за мен, че са го учили да оперира хора, а не трупове?” Тя недоумяваше откъде зная този факт и ме помоли да мълча, да не кажат, че съм полудяла. В онези времена ясновидството беше тема табу.

Направиха ми много изследвания в Пловдивската лаборатория при Мария Мандаджиева, при проф. Румен Гешаков. Игнат Игнатов ме засне по Кирлиановата система и отпечата ръцете ми на първа страница на своята книга, защото и двете ми длани излъчват положителна енергия. Японски учени дори твърдяха, че това не е възможно. До този момент нямало такъв случай. Три години работих в екип с лекари и професори. Добре е в 21-ви век традиционната медицина да подаде ръка на нетрадиционната. Заедно да бъдат в помощ на болните хора.

– Какво е мнението ти за сензитивността?

– Ясновидството е достъп до информационното поле. Когато ми трябва важна информация, имам усещането, че чета отворена книга. Виждам органите като скенер. Като трябва да работя с тях, работя с мисъл и ръце. Щом Бог е избрал мен за проводник между хората и себе си, за мен информацията е неговата отворена книга, която трябва да се чете отговорно и да не се допуска грешка пред Всевишния. Вярвам в предопределеността на съдбата – ние сме частица от Бога и необятната Вселена.

Интервюто взе: Антоанета Титянова