Генетика: Здрави деца се раждат и от болни хора!

Разглеждаме няколко важни въпроса от областта на науката генетика. Нека започнем с така наречените лизозомни болести.

Лизозомните болести на натрупването (ЛБН) са група от около 40 наследствени заболявания. Кои заболявания наричат лизозомни болести на натрупване? Предават ли се по наследство? Какви поражения нанасят?

Цветан Маринов, София

Популационната им честота възлиза на около 1:5 000 живородени деца, което означава, че в България годишно се раждат 12-15 деца с ЛБН.

Обща характеристика на тези болести е дефицитът на лизозомен протеин (резултат на мутация на определен ген), който участва в клетъчния метаболизъм.

Това довежда до нарушения в разграждането на комплексни клетъчни компоненти и до вътрелизозомно натрупване на частично разграден материал. В резултат на тези нарушения се наблюдава прогресиращо развитие на клиничните симптоми.

Те варират от груби черти на лицето, костни промени и органомегалия до изоставане в нервно-психичното развитие и неврологична симптоматика.

Повечето от ЛБН се унаследяват автозомно-рецесивно с висок риск (25 на сто) за повторение на болестта в семейството. При по-голяма част от болестите, дължащи се на мутация на един ген, е налице поразителна генетична хетерогенност.

Едно заболяване може да се дължи на множество структурни дефекти (мутации), засягащи различните части на отговорния ген.

ДИАГНОЗАТА Е ТРУДНА

Диагнозата на ЛБН е трудна поради ниска популационна честота на тези състояния и поради липса на индивидуален опит на медицинските специалисти, педиатри и по-рядко -интернисти. С тази група болести най-добре са запознати специалистите по клинична и биохимична генетика.

КЛИНИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛБН

Прогресираща умствена недостатъчност от различна степен.
Аномалии на поведението.
Неврологична симптоматика.
Изоставане в растежа, характерен телесен строеж и лицева дисморфия.
Промени в устната кухина.
Кожни промени – суха, груба кожа.
Ограничена подвижност и деформации на ставите.
Голям корем.
Офталмологични нарушения – вишнево-червено петно на ретината.
Клапни дефекти, кардиомегалия, сърдечна недостатъчност, белодробна хипертония.
Бъбречни нарушения – хронична бъбречна недостатъчност.

Въпреки това широко клинично разнообразие при добро познаване на тази група болести е възможно сравнително точно поставяне на диагнозата само въз основа на клинични характеристики.

Първоначално диагнозата на ЛБН се основаваше изключително на клинични и патоанатомични данни чрез идентифициране на натрупания материал с методите на аналитичната биохимия. През последните три десетилетия диагнозата се основава главно на ензимно изследване.

ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА

Сега у нас са известни 8 пациенти с потвърдена лизозомна болест (болест на Gaucher) – пет деца и трима възрастни. Ниският брой известни пациенти у нас се дължи главно на недиагностицирани пациенти в зряла възраст.

За съжаление по-голяма част от ЛБН не подлежат на ефикасно лечение.

Смята се, че са възможни три основни терапевтични подхода:

ензимна заместителна терапия;
субстрат – използване на лечебни средства за ограничаване на вътреклетъчното натрупване на определени субстанции;
генна терапия – вкарване в организма на нормален ген за възстановяване на производс-твото на съответния ензим.

Поради високия риск за повторение и безнадеждния ход на болестта семейства с деца, поразени от ЛБН, често избягват следващи бременности. На такива семейства може да се помогне, като се използват съвременните лабораторни възможности за точна пост- и преднатална диагноза.

Ако прекъсване на бременността поради засегнат плод е приемливо за родителите, а това у нас е почти винаги така, преднаталната диагноза на тази група болести е единственият ефективен метод за профилактика. Този метод осигурява здраво потомство на семейства, поразени от ЛБН.

МОМЧЕ ИЛИ МОМИЧЕ?

Мъжът ми ме упреква, че аз съм виновна, за това, че нямаме син, а две дъщери. Обаче приятелката ми твърди, че не от жената, а от мъжа зависи дали детето ще бъде момче или момиче. Моля обяснете по-подробно как се определя полът на едно дете?

Станка Тодорова, Момчилград

При жената половите хромозоми (структури, намиращи се в ядрото на всички клетки) са еднакви – XX. При мъжете те са различни – ХУ. В гаметите (половите клетки), които носят определен брой хромозоми (23 единични хромозоми вместо 23 двойки), има само една полова хромозома. В яйцеклетката, т.е. в женската гамета, половата хромозома е винаги X. В сперматозоида, т.е. в мъжката гамета, половата хромозома може да бъде X или У. Когато яйцеклетката бъде оплодена със сперматозоид, притежаващ X хромозома, ще се съберат две еднакви полови хромозоми (XX) и това ще даде началото на индивид от женски пол. Когато обаче оплождащият сперматозоид има полова хромозома У, оплоденото яйце притежава различни хромозоми (ХУ) и това ще даде начало на мъжки индивид.

НЯКОИ БОЛЕСТИ СЕ ПРЕДАВАТ ОТ ПОКОЛЕНИЯ

Какво трябва да разбирам, когато лекарят ми каза, че неприятен белег на детето ми има наследствен характер? Това означава ли, че не може да се премахне? Обяснете на какво се дължи?

М. Стоилова, гр. Пещера

Наследствеността е предаването на белези от едно поколение на друго. Тя се определя единствено от хромозомите, намиращи се в ядрото на клетките. Съществува обаче и наследственост, която зависи от генетичния материал в цитоплазмата на клетките, а не в ядрото, каквато е например митохондриалната наследственост.

Под понятието “наследствен характер” се разбира определена соматична или функционална черта, която се предава от едно поколение на друго и се определя от гените, които са части от хромозомите.

Или това са фрагменти от ДНК(дезоксирибонуклеинова киселина), които служат за “матрица” на специфични протеини, тъй като кодират последователността от аминокиселини, съставляващи протеините.

ДРЪЖТЕ ОТГОВОРНИ ГЕНИТЕ

Какво точно представляват гените? Наистина ли имат такова голямо значение за това, депата да приличат на родителите си, да се раждаме болни или здрави?

Дарина Михайлова, Търговище

Те са ултрамикроскопични единици, отговорни за предаването на наследствените характеристики на вида. Гените представляват дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) или при някои вируси рибонуклеинова киселина (РНК). Те се намират в определени и постоянни места в хромозомите (локуси). Затова във всяка двойка хомоложни хромозоми (една от бащин и една от майчин произход) на еднакви локуси се намират гени, отговарящи за един и същи белег.

Ако гените за един и същи белег са еднакви, се казва, че те са в хомозиготно състояние и че притежаващата ги клетка е хомозиготна по отношение на този белег. Ако обаче те са различни (клетката тогава е хетерозиготна), единият от тях има по-силно действие (доминантен ген) в сравнение с другия (рецесивен ген), тогава характеристиката, която се кодира в рецесивния ген, не се проявява.

При всяко клетъчно деление гените се удвояват, така че всяка дъщерна клетка съдържа същия набор гени.

Гените могат да се отличават само когато възникнат физични или химични явления, които променят определен фрагмент на ДНК, които съдържат изследвания ген, трансформирайки го в различни функционални състояния (мутации).

В нормални условия все пак може да се установи предаването на гените според законите на Мендел.

Летални се наричат онези гени, които предават абнормени характеристики, отговорни за малформации и за вродени нарушения, чието действие обикновено се проявява в хомо-зиготно състояние.

НАСЛЕДСТВЕНОСТТА НЕ Е ВСИЧКО

Синът ни се роди с тегло 2,1 кг. Свекърва ми непрекъснато ми натяква, че той ще бъде слаб и хилав, защото е наследил това от мене. Виновна ли съм наистина?

К.Т., Мизия

Напоследък все повече се говори за наследствеността. Ако детето се роди слабо или с някакво заболяване, най-често това се свързва с наследствеността. Но тя не е виновна за всичко.

Мнението на големия руски учен генетик И. А. Аршавски е, че значението на наследствените заболявания, които безусловно имат своето място, силно се преувеличава. Създава се впечатлението, че след периода на непризнаване на генетиката сега стрелката отиде в противоположна посока. Към генетиката отнасят много голяма част от това, което не разбират. И се получава така, че решаването на редица здравословни проблеми се отлага за утрешния ден, а те могат да бъдат решени днес. Много от т.нар. наследствени болести имат съвсем друга причина.

Аршавски смята, че голям брой заболявания при децата не са причинени от мутирали гени, а заради неправилно протекла бременност, попречила да се реализира наследствената програма.

Това се потвърждава от продължителни наблюдения на бременни жени, а също и с експериментално предизвикани нарушения при животни.