Получихме изповед на една жена. Близо година, пише тя, ме измъчва въпросът дали ние с моят съпруг постъпихме правилно като кремирахме тялото на майка ми, която почина след тежко боледуване. Когато разбра за кремацията, свещеникът от нашата църква каза, че да се изгарят умрелите, е грях. Ако това е така, може ли някой да каже защо?
Отговорът на този въпрос, вълнуващ много хора, не е толкова лесен, както може да се предположи. Особено ако поне временно не взимаме предвид мнението на традиционната медицина за това, че кремирането е най-хигиеничния способ на погребение.
Но да започнем не от религиозните представи и дори не от народните традиции.
Преди няколко години по една руска телевизия излъчиха предаване, което остави ужасно чувство.
Лекари от Санкт- Петербург излъчиха заснет на филм
уникален експеримент.
Експериментът бил извършен в крематориума. Върху тялото, положено в ковчег и напълно подготвено за кремация, бяха сложени датчици, които снемаха показания от всички рефлекторни точки от мозъка на умрелия. Както се очакваше, стрелките на уредите оставаха на нулата, защото човекът беше мъртъв от три денонощия. Ковчегът с тялото бе поставен върху специален ескалатор, който го придвижваше към отвора на пещта за кремация… Кошмарното бе това, че при придвижването на ковчега към мястото на кремацията стрелките на уредите трепнаха – в началото едва забележимо, след това все с по-голяма амплитуда, а писецът на енцефалографа (уред, с който се снемат показания от мозъка) внезапно трепна и започна да рисува все по-големи пикове…
Но по всички медицински показания мозъкът отдавна е бил мъртъв! Да, но с уредите не можеш да спориш, още повече, че тези пикове, преведени от медицински език,
означават сигнал SOS:
казано на обикновен език, такива сигнали, с точно такава рисунка на енцефалографа дава мозък на жив и до смърт изплашен човек…
Учените обещаха да направят коментарии за експеримента в следващото предаване на същата тема. Половин година чакахме продължение на темата, превърнахме се в едни от най-редовни телезрители… Разбрахме: темата или е забранена, или е засекретена – за нас това бе равнозначно. Наистина, кремацията е най-хигиеничен способ за погребване, а ако добавим към това и явния недостиг на места за погребения… Но въпреки установената традиция за погребване, труповете са се изгаряли по време на епидемиите от холера и чума…
Впрочем не винаги: някои може би знаят за съществуване на чумните хълмове – местата за погребване на умрели от епидемии. Тези погребения са правени по традиционен начин, макар че са били общи. Труповете просто са заравяни на голяма дълбочина, отгоре бил насипван хълм и се поставяла каменна табелка с датата и изсеченото в камък вечно предупреждение за това, че на даденото място нищо не трябва да се пипа в продължение на
триста години от момента на погребението.
Първите крематориуми в Европа се появяват около средата на миналия век. Може би малките по територия европейски страни доста по-рано започват да усещат липсата на места за гробища. И макар споровете с Църквата поначало да е имало и там, те много бързо са урегулирани. Първи се предават лютераните и протестантите, след това – католиците, макар и досега те по-скоро да затварят очи за кремация на умрелите, отколкото да я приветстват. Какво пък толкова? Проблемът с дефицита на земята е напълно очевиден. Така че се примиряват, макар че в християнската религия огънят винаги е бил символ на ада, затова точно на християните той е притрябвал най-малко…
Крематориуми в Русия започват да строят след 1917 година… Не е ли символично, ако добавим към това и червено революционно знаме? Червеният цвят винаги е бил цветът на Дявола! За да не ни обвиняват във фанатизъм, да оставим настрана нашата историческа религия – православието, което категорично протестира по повод кремацията на умрели и да разгледаме по-древен период на историята – езичеството.
Езическите вярвания на нашите предци са стигнали до нас в непълен вид. Въпреки това, с увереност можем да кажем, че
магическите ритуали на езичниците
винаги са били свързани с огъня. За това свидетелстват и малочислените, опушени изцяло остатъци от древни светилища и няколкото достатъчно подробни техни описания, съхранени в древни летописи. Пред идола, на когото са се покланяли, винаги се е разпалвал огън. Но важното е, че пламъкът винаги предизвиквал мистично отношение, той постоянно е бивал поддържан да не угасва, но при това, при очевидната полза от огъня, той винаги е предизвиквал някакъв страх….
А мъртвите езичници са били заравяни, колкото може по-далече от свещените огньове. Затова пък най-страшното наказание за победен враг е бил тъкмо огънят. Но спомени за посмъртните наказания се съхраняват и във фолклора. Да припомним само приказките за Славея-разбойник или Кашчей Безсмъртни, на които не само им отсичат главите, но и ги изгарят, а пепелта им се разпръсва. Нашите предци са били уверени, че подобна мярка по отношение на врага е необходима, за да изчезне от лицето на земята не само той, но и споменът за него. Има ли в тези вярвания поне малко рационално зрънце?
В отговор на това, съвременната наука за
енергоинформационния обмен
може да каже, че огънят е най-удивителната и най-мистичната проява на материалния свят: той не е материя в общоприетото разбиране за тази дума, но в същото време и не може да се каже, че е тънка (а значи и невидима за просто око) енергия… Огънят е съвършено безразличен към живата материя – той не я напада, но също така не можем да го наречем и полезен, ако не се отчита, че вече хилядолетия ние се греем и готвим храна с неговата помощ. Всъщност той не въздейства върху живия организъм – болния. Колкото и да се грее край огъня, болният си остава болен, а нещастният – нещастен… Но със света на енергиите пламъкът взаимодейства къде-къде по-активно, а и най-важното – ефективно: общоизвестно е, че нито един маг не може да работи без свещи (впрочем, както и религията), най-доброто енергийно почистване на жилищата и изобщо на предметите, също се правят с помощта на пламъка, който, както се смята, унищожава негативната информация.
Но дали само негативната?
Точно за това нито маговете, нито учените могат да кажат нещо със сигурност. Няма никаква гаранция, че като унищожава лошата информация, пламъкът едновременно не изгаря и нещо от нужното и полезното.
Затова пък точно известно е, че ако преди да се нанесете в апартамента сте направили щателно пречистване със свещи – независимо по каква методика! – можете да бъдете сигурни, че стените наистина са чисти, никаква енергетична памет от предишните стопани не е останала, вие сте я изгорили и започвате да запълвате пространството изключително с ваша, собствена, родна информация…
Точно сега е време да се върнем към кремацията.
Днес всеки човек, който се интересува от проблемите на енергетиката, отлично разбира, че съвременната фундаментална физика, която се занимава със свърхмалки частици, направи същия извод, за който от векове твърди религията: ние, хората, наистина сме двойствени по своята природа; освен физическото си тяло ние притежаваме и душа – суперпрочно (на практика неунищожимо) тънко, както казват енерготерапевтите, тяло.
За съжаление, за законите, по които живее и се развива душата, особено след смъртта на физическото тяло, ние знаем пренебрежимо малко.
Единствените сведения, много общи, изказани с езика на образите, може да се намерят пак в религиите… Те свидетелстват, че в продължение на своя земен живот човекът насища своето тънко тяло с огромно количество информация – от мислите и постъпките си.
Безусловно, значителна част от тази информация се оказва отрицателна – кой може да изживее живота си без куп грешки, дори да не е престъпник?
Ако изхождаме от това, че огънят унищожава само отрицателната енергетическа информация, кремацията би била за всеки истинско спасение и пълна гаранция за това, че
душата ще иде направо в рая…
Ала ако не е така? А какво ще се случи, ако се унищожи абсолютно всичко, което човекът е постигнал през целия си живот? Точно тогава става ясно, защо именно на Изтока, където умрелите се изгарят вече хиляди години, възниква будизмът с неговата теория за прераждането и множеството животи на човека на Земята! Именно при кремацията, останала без цялата събрана през живота информация, душата пак се уподобява на душата на младенеца, тоест прави огромна крачка назад в своето естествено развитие… И тогава или наистина се налага да се започва всичко отначало, или… Или с личността се случва нещо, за което даже не подозираме, нещо, което е скрито от нас с тайна завеса.
За да завършим темата за кремацията, нека се обърнем към съвременното православие, което категорично забранява да се изгарят умрелите. Създаден, както се казва в Библията, физически от същата материя, от която и Земята, човекът, от тази гледна точка именно на Земята трябва да върне своята физическа обвивка и при това напълно да съхрани своята енергетика, наситена с придобитата по време на живота в този свят информация. Условие, което е необходимо, за да се движим напред в своето развитие. В библейския ад – до самия Съден ден, тоест до края на света и до Второто Пришествие на Господа – ще горят именно грешници, тези, душите на които са попили много повече отрицателна информация, отколкото положителна…
Това означава, че и от другата страна, извън границите на физическия свят, огънят е призован да ПРЕЧИСТВА. В този случай – душата и личността. Очевидно това наистина е мъчителен процес, щом Висшия Разум счита за необходимо още тук, на Земята, да даде на хората Откровение, в което предупреждава за възможни предстоящи мъки…
Затова и единствен съвет, който може да се даде на всеки, замислил се за това – не бързайте да изгаряте своите близки…
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Традициите не са това което бяха. Всеки има виждане за неговата кончина и решава какво да се прави с тялото му след смъртта. В зависимост от религията си .Някои му казват демокрация и виждания и разбирания други спазват онова което е казала църквата. А трети по финансови причини.Важното обаче е достойно да се изпрати душата на всеки един земен жител