Чудеса.net
Странджа е една от най-интересните планини не само в България, но и в Европа. Тя представлява растителен оазис, в който се срещат растения от умерения пояс, от Предна Азия, Кавказ и от Средиземноморието. За опазване на това уникално растително богатство през 1995 година е създаден Природният парк „Странджа“, който е с най-голяма площ в страната -116 136 хектара. В границите на парка са включени следните резервати: Силкосия, Лопушна, Витаново, Средока и Тисовица. В парка има и други охраняеми обекти – 8 защитени местности и 13 природни забележителности.
Климатът в планината е мек, със средиземноморско влияние – мека зима и прохладно лято. Почвите са плитки – жълто-подзолисти и излужени горски почви. По варовитите терени са характерни хумусно-карбонатните почви, а край влажни долове и речни корита – песъчливоглинестите почви. От Странджа извират пълноводни реки като Ропотамо, Велека, Резовска река, Дяволска река, Факийска река, които се вливат в Черно море.
Най-характерни за района са горите от източен бук и източен горун. В подлеса им расте красивата странджанска зеленика с вечнозелени кожести листа и едри червени цветове. Във влажни сенчести долове растат и други вечнозелени храсти като лавровишня, обикновен и колхидски джел. Широколистните гори са от цер, благун, габър, липа, трепетлика, ясен. В гори от келяв габър рядко се срещат групи от странджанския дъб.
Единствено в Странджа растат в диво състояние мушмулата, пиракантата, пиренът, калуната и други. От редките дървета и храсти тук могат да се срещнат голата копривка и червената липа. Благоприятното влияние на средиземноморския климат обуславя развитието на по-топлолюбиви растения като кукуч, зеленика, бодлива и безлистна зайча сянка и т.н. В планината са установени и някои редки растения, като българска паламида, странджански лопен, кавказка боровинка, пълзяща телчарка, балканска жълтуга, черноморско бясно дърво, златисто секирче, кримско зарастличе, източен лопох, битински синчец и други.
В Странджа се срещат и много редки и интересни билки. От групата на защитените от закона растения най-характерен е тисът – вековно иглолистно дърво. В миналото тисовите гори са имали по-широко разпространение в планината. Те били изсичани за добив на дървени въглища и железодобив, познати още от времето на траките. От средата на XX век е прекратено изсичането на тиса и голите терени са залесени с черен, бял бор и дугласка ела. Друг рядък вид е лавровишнята, която образува малки групи в подлеса на гори от източен бук в района на град Малко Търново. Във влажни сенчести долове рано напролет могат да се видят красивите виолетови цветове на пролетната циклама (ботурче). По такива места рядко се срещат снежното кокиче и изтравничето, които също са защитени билки. По сухи варовити терени в планината са установени две находища на друг защитен вид – сирийски чай. По външен вид и лечебни качества това растение е сходно с пиринския (мурсалски) чай. Двете растения са въведени в култура и е забранено събирането им в природата.
В Странджа се срещат и билки с ограничителен режим на ползване. В буковите гори рядко се среща лудото биле, което расте по разсветлени горски поляни и в сечищата. По открити, сухи, варовити места растат тревистият зимзелен, зайчата сянка и бодливият залист. В планината са установени разнообразни билки, които имат по-широко разпространение в страната. По влажни сенчести места се срещат сладка и мъжка папрат, дебрянка, дълголистна мента, хвощ, горска пищялка, незабравка, бръшлян и др. По сухи, варовити терени растат по-топлолюбиви билки като мащерка, вратига, бял и жълт равнец, миши уши, полска белоочица, синя чубрица, жълт кантарион, лечебен камшик, еньовче и други.
По буренливи места най-често се срещат тревист бъз, репей, коприва, синя жлъчка, мехунка, лечебна върбинка и други. От дърветата и храстите, които се използват в народната и официалната медицина, са установени дрян, липа, шипка (кучешка роза), смрадлика, ясен, глог и други.
За опазване на растителното и животинско разнообразие в Странджа се полагат изключителни грижи от Районната инспекция за опазване на околната среда в град Бургас, служителите на Природен парк „Странджа“, горските стопанства в град Малко Търново, село Граматиково и село Кости.
забравихте боровинката