Чудеса.net
Детската кражба е проблем, който плаши родителите. И нищо чудно, нали всички мечтаем животът на нашите деца да се нареди успешно.
Разбираемо е безпокойството на възрастните – едни си мислят, че наследникът им е тотално пропаднал, представят си неговото бъдеще изключително криминално. Други пък се паникьосват, подозирайки у своето чедо наличие на „мошенически гени“ и възможност за развитие на клептомания. Във всяка възрастова група мотивите са различни. В предучилищна възраст кражбата се дължи на силното желание на пакостника да притежава нещо -най-вече играчка. Детето вижда новото камионче на връстника си, за което отдавна е мечтало. При пръв удобен случай го скрива или го носи у дома. Тази постъпка се дължи на особеностите на съзнанието на малкото дете: за него понятията „мое“, „твое“ са неразбираеми. Две-тригодишни-ят хлапак още не разбира какво е това собственост и е уверен, че всичко на света му принадлежи. Затова детето иска да грабне всяка вещ, която му хареса. Не го обвинявайте, че краде. Обяснете му, че не бива да взема чужди вещи. Кажете му колко скърби другото дете за загубата на любимата вещ.
Кражба на престижа
Друга причина е желанието на хлапето да привлече вниманието на връстниците към себе си като притежател на някоя вещ. Това е характерно за по-големите деца в предучилищна възраст. Хлапакът може да е подтикнат от желанието да накаже някой или да му отмъсти. Например: „Мама не ми купи шоколад, сега ще й покажа, нека се опита следващия път да не ми купи“. Детето добре разбира за какво става въпрос и какво прави. На 6-7 години ученикът вече не е безразличен за мястото му в групата на връстниците. Способен е съзнателно и целенасочено да постигне желаното, като използва всички възможни начини. Например кражбата за привличане на вниманието: ако не го приобщават, той може да открадне пари, да накупи разни лакомства и да почерпи всички приятели само за да получи признанието, което е искал и чакал.
В този случай трябва да поработите с неформираните навици на детето да общува, възможно е причините да се крият в ниската му самооценка. За средите на тийнейджърите е много характерна т.нар. кражба на престижа: детето се подчинява на връстниците си, аргументирайки се, че го прави за поддържане на статуса в групата. Ако в ранно детство кражбата е случайна грешка, при тийнейджъра е вече сериозна крачка, вреден навик. Но това не означава, че 13-годишният хлапак е вече завършен характер. Разбира се, не трябва да се оставят постъпките на децата без внимание.
