Ревността, която бавно убива любовта

Преди отново да говорим за това, което сигурно сме дискутирали хиляди пъти искам да си припомним един стих от Джон Ленън.

Говорихме за пространството между нас,

говорихме за любовта, която може да спаси света.

Намерим ли я, трябва да я задържим!

Само с любовта си можем да спасим света…

Красиво и вярно. За съжаление почти неизпълнимо. Преди да хукнем да спасяваме света, ние егоистично мислим как да спасим себе си. И точно тогава забравяме за нея. Любовта свършва там, където започва ревността. Но няма нещо, което да я спре.

Искаме ли да се почувстваме слаби и уязвими? Най-лесният път за това е именно ревността. Проверяваме телефони, четем чужди писма, поставяме условия – всичко това ни кара да се чувстваме дребни и незначителни. Знаем го, усещаме го и все пак го правим. Защо? Защото ревнуваме…

Какво представлява ревността

Според специалистите тя е преживяване, което може да сполети всеки човек. Ревнивецът е човек с ниско самочувствие, който изпитва постоянни съмнения за това, дали се представя добре в интимната си връзка. Той няма доверие в партньора си и непрекъснато го подозира в изневяра. За да осуети появата на евентуален конкурент, е склонен да следи и контролира своята половинка.

Едно е, ако човек се притеснява за партньора си, съвсем друго – ако го тормози психически и дори физически заради свои неоправдани страхове. Практиката показва, че има жени, които умишлено разпалват ревността у партньора си. Те го правят, защото са несигурни в чувствата и търсят доказателства за любовта му. Подобни мани пулации обаче рядко имат ефект.

Разболява ли

Учените са установили, че ревнивците страдат от главоболие, болки в стомаха, безсъние и безпокойство. Някои мъже, много по-рядко жени, напълняват. Напрежението, което те изживяват, се отразява на дейността на мозъчния център, регулиращ апетита.

Когато хората изпитват ревност, те имат усещане за свиване на сърцето, дори за вцепенение. Освен това имунната им система

страда и могат да се отключат редица неочаквани заболявания. Според най-ново изследване, осъществено от невропсихиатрите в Университета на Пиза, при появата на натрапчиво състояние, свързано със страха да не бъдеш излъган, се наблюдава спадане на нивото на серотонин – хормона, създаващ усещане за щастие.

Какво са разликите при мъжете и жените

Ревнивият мъж най-често изолира любимата си от другите хора, за да се окаже в крайна сметка единственият, на когото тя може да разчита. Той я шпионира, опитва се да постави живота й под пълен контрол, проявява открита агресия, търси начини да се саморазправи със съперника. Ревнивата жена използва както директни подходи (прави скандали на партньора си, когато излиза сам или го следи с кого общува), така прилага и някои хитри „методи“ (сближава се със съперницата, за да може след това подмолно да я елиминира).

Ревността, както и страхът са много важни чувства, които не бива да потискаме. Както страхът ни предупреждава за евентуална опасност, така и ревността може да е интуитивен сигнал, че нещо в отношенията с партньора ни се променя. Емоционално интелигентният човек ще се вслуша в интуицията си и има ли полза от нея, ще потърси разумни начини да си изясни дали съществуват основания за ревността му. Един разговор, породен от чувството на ревност, може да доведе до сваляне на картите и разкриване на сериозни промени в отношенията между двамата партньори.

Ако заклеймим ревността като „собственическо“ чувство, което няма право на съществуване, това означава да поведем безсмислена война със себе си. Потискайки го, ние можем дори да се разболеем – да получим язва например. „Оперираните“ от чувството на ревност често са хора, които много по-лесно могат да бъдат манипулирани и лъгани.

Ако сте несправедливо набедени от партньора си, че имате интимна връзка с друг, е добре първо да разберете какво точно го кара да мисли така. Може би по този начин той се опитва да ограничи общуването ви с други хора. Тогава е добре да кажете, че така нарушава правото ви на лична свобода. Психолозите препоръчват след разговора да си направите изводи за различията ви по тези въпроси. Ако се окаже, че партньорът продължава да ви няма доверие, е добре да се обърнете към психотерапевт.

Често пъти специалистите съветват да се поставите на мястото на ревнуващия. За да вземете правилното решение, трябва да отговорите на следните въпроси: Какво бихте направили, ако се почувствате засегнати от пренебрежителното му поведение?

Как ще се почувствате, ако той проявява предпочитания към друг? Имате ли си доверие или се подозирате в скрита игра и манипулации? Искате ли да останете повече в тази връзка или не?

Кога става дума за патология

Има хора, които си мислят, че имат правото да ограничават свободата на партньорите си, да ги малтретират и дори… убиват!!! Това са очевидни прояви на психопатология. Ако усилията ни да намерим решение с такъв партньор са безплодни, най-добре е да бягаме по-далеч от него. Изборът да оставаме жертви на нечия патологична ревност е единствено наш и само ние носим отговорност за него. По този начин не помагаме нито на себе си, нито на този, който е готов да ни убие от ревност.

Как да помогнем на мнителния си партньор

Първата реакция на много жени, когато половинката им ги обвини в изневяра, е да тръгват да се защитават, оправдават или обвиняват. Това обаче е погрешно. Правилната тактика е да изчакаме и да се опитаме да разберем как изглеждат нещата през неговите очи.

В случай че причина за ревността му е неволно пренебрежение от наша страна, е необходимо откровено и ясно да му споделим какво е истинското ни отношение към него, какво е това, което ценим в личността му, какво ни кара отново и отново да избираме да сме именно с него. Това са аргументи, които биха могли да успокоят нараненото му самочувствие. Понякога ревността може да е и зов за повече внимание и нежност, които, ако бъдат искрено и спонтанно проявени, могат да обезсилят ревността.