Учените все още продължават да работят върху проблемите на зрението. Екип хирурзи от Чикаго имплантира биочип в ретината, за да подобри усещането за контраст и за цветове у пациенти, засегнати от пигментен ретинит. Операцията, правена от Алън Шоу и неговите сътрудници, бе определена за едно от чудесата на съвременната хирургия от френското списание „Сианс е ви“.
Пол Ледис си спомня с вълнение момента, в който д-р Шоу сваля превръзката от дясното му око. „В този ден видях светлината“, казва той.
Датата е 8 ноември 2002 г. Ден по-рано този мъж на 44 г., чието зрение започнало бързо да се влошава на 5-годишна възраст, е получил миниатюрен електронен чип в дъното на окото. Три години след операцията той е все така възхитен от своя нов бионен орган, който функционира без никакво електрическо захранване. „Сутрин през прозореца мога да различавам дали времето е слънчево или мрачно – продължава Ледис. – Вече няма нужда да се обаждам на метеорологичната служба, за да питам как да облека децата си.
За мен това е огромен напредък.“
Ледис е един от 1,5-те милиона души в развитите страни, засегнати от пигментен ретинит. Тази генетична болест, често пъ-. ти наследствена, предизвиква отслабване на периферното зрение, понякога още в детска възраст, което постепенно преминава в слепота. Заболяването засяга фоточувствителните клетки по периферията на ретината и все още е нелечимо. Тези клетки във формата на конуси и пръчици са натоварени с ролята да улавят светлината и да я превръщат в електрически сигнали, които достигат до мозъка чрез оптичния нерв.
Изкуствената силиконова ретина (ИСР) е една от първите надежди за лечение на този вид слепота, пише френското списание.
„Когато започвахме проекта преди 15 г., всички ни се присмиваха“, казва Алън Шоу. За да развие идеята си, очният хирург основава през 90-те години своя собствена компания заедно с брат си Винсънт, който е електроинженер. След 10 години тестове върху животни първата имплантация при човек е направена през юни 2000 г. Днес изкуствената силиконова ретина на д-р Шоу е във втори етап на клинични изпитания, 30 пациенти вече са оперирани и ученият се надява до 2-3 години силиконовият му чип да започне да се произвежда масово.
Когато се погледне в очните дъна на Пол Ледис, не е възможно да се открие, че зад зеницата на дясното му око се крие силициева пластинка, която вече му служи вместо ретина. Чипът е микроскопичен – 2 мм в диаметър и дебелина 25 микрона – една трета от тази на косъма.
Покрит е с 5000 електронни фоторецептора,
свързани с електроди. Те са призвани да заместят увредените клетки. Когато светлината, преминала през зеницата, попадне върху чипа, тези фотодиоди я превръщат в електричество от около половин ампер, което се разпространява през съседния слой на невроните на ретината. Те улавят сигнала и го предават на мозъка чрез оптичния нерв. Операцията продължава само 2 часа, но
изисква много умения голяма прецизност
Имплантантът трябва да бъде поставен в самото дъно на окото, между слоя на невроните на ретината и външната й мембрана. „Разрязваме бялата част на окото и вмъкваме инструменти, които изтеглят гела от центъра му“, казва Шоу. След това хирургът разрязва предната част на ретината, създава „джоб“ на мястото на увредените клетки и вмъква в него имплантанта. После затваря ретината, избутвай в дъното на окото чрез въздушна струя и зашива разрезите. Шевовете се прочистват по естествен път след няколко дни.
Първите резултати при 6-има пациенти, оперирани между юни 2000 и ноември 2002 г., са публикувани през април 2004 г. в сп.“ Архиви на офталмологията“. Заключението е: макар нито един от тях да не е прогледнал нормално (не различават пръстите на ръката на повече от метър разстояние), не е наблюдавано никакво отхвърляне на чипа. Всички пациенти получават подобрение на зрението, което се изразява било в улавянето на цветовете, на контрастите, на деня и нощта или пък в размера на зрителното им поле.
Един път месечно оперираните са подлагани на тест. Сред използваните тестове е ETDRS (Early Traitment Diabetic Retinopathy Study) – осветено табло, върху което се рисуват букви в различни размери и различен контраст. „Някои пациенти, които не можеха да прочетат нито една буква от таблото от 50 см разстояние, сега разпознават повече от 10“, радва се д-р Алън Шоу. Зрителното поле пък се проверява чрез светлинни точки, които блещукат около пациентите и на които болните трябва да реагират, като натискат специална ръчка.
Този тест носи изненада на учените. „Пациентите виждат по-добре не само в рамките на зрителното поле, определено от местонахождението на чипа върху ретината, но също и на места, „непокрити“ от изкуствената силиконова ретина, например жълтото петно на ретината.“ Действително нито един от пациентите не е бил подлаган на имплантиране в тази област на ретината, която е по-малко засегната от пигментния ретинит. „ИСР сякаш е способна, стимулирайки чрез електричеството някои определени нервни окончания, да „съживи“ и някои фоточувствителни клетки на ретината чрез все още трудно разбираем, казва Алън Шоу. Убеден в ползата на изобретението си, Алън Шоу има намерение да имплантира повече чипове в окото.
Цената? „Ако изчислим инвестициите, направени за 15 г., това прави 2 млн. долара за едно око“, изчислява Шоу, имайки предвид, че за 30-те операции досега са направени инвестиции за изследователската дейност от около 60 млн. долара. „Всъщност нямам никаква представа“, заобикаля финансовите детайли докторът от Чикаго.
