„Митичната Атлантида е била близо до западния бряг на Африка и не е потънала, а още си е на мястото сред вълните“, твърди италиански археолог. Според Марчело Коти от университета на Сиена нови сателитниснимки показват, че древната Атлантида е била на сегашния остров Шербро край Сиера Леоне.
„Изучавам сателитните снимки три години, остров по остров“, каза Коши, чиято книга бе представена вчера. Той твърди, че Шербро има някои основни характеристики, които съвпадат с древните описания на Атлантида, включително три рова, обикалящи изчезнала крепост.
Островът е разделен на две от канал, като има останки и от древни жилища.
Шербро е с размери 51 км на 24 км. Там традиционният поминък е отглеждането на ориз и риболовът. Заради разкошните си тропически плажове има планове да бъде превърнат в туристически център.
Има много приказки за потопа. Те се срещат почти при всички народи с изключение на Африка (без Египет), Австралия и северните части на Европа и Азия. Почти всички разказват, че някога Бог залял цялата земя с вода, че започнал пожар и всички хора потънали (превърнали се в риби, в камъни). Останал само един човек и семейството му, които Бог бил предупредил за потопа, тъй като водели праведен живот. Тези хора (Ной Утнапищим и семейството му), се качват на лодка (кораб – ковчег) и се спасяват от водната стихия. След това пускат птица, за да проверят дали водата се е оттеглила и дали не се е показала сушата. Накрая достигат до планина (но не във всички митове) и поставят началото на новия човешки род. Почти във всички легенди на кораба (ковчега) били взети представители от всички животински видове.
Митичният остров Атлантида е споменат за първи път от гръцкия философ Платон, който казва, че той е разрушен от природно бедствие, вероятно от цунами. Според него Атлантида е съществувала 9000 години, преди той да го опише.
Съдейки по текстовете и бронзовите изделия, които Платон твърди, че са съществували на острова, историците мислят, че той е имал предвид 900 години. Друго италианско изследване неотдавна определи о-в Сардиния като „най-вероятен кандидат за Атлантида“.
Знае се, че когато континентът Мю (един от митичните континенти) потъва, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихия океан. При отдръпването на океана относително малките острови съществували в Атлантическия океан по време на Лемурската цивилизация, остават високо и на сухо. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага.
Каква е причината за гибелта на Атлантида? Падане на астероид или късове от комета? За да обяснят това, привържениците на теорията за нейното местонахождение в Атлантика най-често се позовават на теории за космически катастрофи. Г. Р. Карли пръв свързал гибелта на Атлантида с появата на комета още през 1784 г. Полският астроном М. М. Каменский стигнал до заключението, че Атлантида е загинала заради комета, преминала през 9541 г.пр.н.е. Полският атлантолог Л. Зайдлер също смята, че Атлантида е потънала при сблъсъка на кометата със Земята. Немският атлантолог О. Мук изучавал следите от падането на Каролинския метеорит (диаметър 10 км, маса 200 милиарда тона, скорост 20 кмсек) и стигнал до извода, че той е причина за гибелта на Атлантида. Силата на удара била еквивалентна на взрива на 30 хиляди водородни бомби. Главни специалисти по сблъсъка на Земята с космически обекти са О.Мук и Л.Зайдлер. И двамата автори и техните предшественици и последователи привеждат няколко обстоятелства в полза на теорията за подобна катастрофа.
Днешните историци наричат този континент „Атлантида“, въпреки че неговото истинско име е било Посейдон. Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета.
Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или огнеупорни камъни, използвани за енергия и други подобни приложения. Той говори също така и за злоупотреби с властта, и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение.