Дните около Еньовден бележат средата на годината. Тогава слънцето достига зенита. Според народния каледнар от този ден времето се „завърта на зима“ -„Еньо си намята кожуха и тръгва за сняг“. Вярва се, че тогава слънцето трепти, сякаш играе, и който види танца му, ще е здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали изгрева, като са се изкачвали по баирите.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма целебна сила. Затова тъмната доба е посветена на билкарите, магьосниците и житомамниците – най-потайната и мистична доба през годината. Тогава всяко лековито стръкче добива голяма сила, магиите се превръщат в реалност, гаданията стават истина.
Традицията повелява от набраните билки да се направи голям венец. През него се провира мало и голямо за здраве. Вплетените стръкове са избирани нарочно- за любови и раздели, против болести, за хубост. Еньовският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите хора и животни.
Еньовската нощ е и на момите – техните китки имат голяма любовна сила. В тях се вплитат седем, девет или дванайсет стръка за омайване на избраника. Той ще бъде до гроб верен, ако момичето събере в едно божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец. За вечна обич се слагат още любиче, омайниче, лепка.
Отвара от еньовски билки помага, ако змей залюби мома Или самодива. В нощта срещу народния празник магьосници варят церове, но в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според преданията отвара за любов и раздяла се вари на края на селото, в запустяла къща. Водата пък трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, за да удвои силата на останалите билки.
През съдбовната юнска нощ и водата има лековита сила. Преди да тръгне на зима, в нея се окъпва слънцето, там се отмиват и всичките болести. Затова за здраве всеки трябва да се облее лицето си преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата.
