Чудеса.net
На 3 април се навършиха 130 години от обявяването на София за столица на България.
Началото на селището било сложено през I век пр.н.е.
Населението, обитаващо тези земи, се наричало серди, откъдето по-късно идва и името на цялата общност – Сердика.
После дошли римляните и завзели земите на сердите, селището се обособило като военноадминистративна област на провинция Тракия.
През II век римският император превръща селището в град с името Сердика. Населява се от траки, римляни, гърци, малоазийци.
Бързо расте и се благоустроява, развиват се търговията и занаятите, строят се крепости, дворци, храмове.
Сердика се превръща в красиво и привлекателно място за живеене във времето на император Константин Велики и е важен политически, културен и стопански център.
Но следва време на разруха и изпитания. В земите нахлуват вестготи, хуни, остготи.
Император Юстиниан възстановява отново областта в богат, красив и прочут град.
С идването на славяните Сердика губи своя римски облик, но остава в пределите на Византия, наследница на Римската империя.
Става стратегическо важно място, където се пресичат многото пътища от Дунав до Беломорието и от Черно море за Адриатика.
Когато хан Крум пристига с прабългарската си войска, византийците са принудени да отворят вратите през 809 г. и оттогава Сердика завинаги свързва съдбата си с българите.
В края на IX век името на Сердика се заменя с новото – Средец, и говори за положението, което градът заема на Балканския полуостров.
Следват дълги и упорити опити на византийците да превземат крепостта. През X век тя пада и така Първата българска държава попада под византийско владичество, а за Средец настъпват тежки дни. Когато цар Асен успява да освободи града, той е включен в пределите на Втората българска държава. Към древната църква „Св. София“ се създава училище за духовници, строят се нови църкви.
От края на XIV век Средец се нарича София на името на най-голямата и красива църква – „Св. София“.
Някои византийски летописци наричат крепостта Триадица. По време на османското нашествие на Балканския полуостров Софийската крепост издържа тримесечна обсада под ударите на многобройната турска армия. София не отваря врати и се бори докрай – нахлуването на врага става през страничния прорез на стената, през 1382 г.
Както цяла България, и София споделя съдбата на всички български земи. Следват години на разруха и жестокост, жителите на града отчаяно участват в опити за освобождение.
Струва си да видите и:
Въпреки това София не губи значението си на важен район на Балканите, става център на санджак, в него се настанява резиденцията на румелийския бейлербей.
Обособява се център, главно средище на европейските провинции на империята, наречено Румелийско. Развиват се занаятите, търговията, секат се монети. Жителите на София имат тежък и мизерен живот, но показват съзнание и морална устойчивост, отстояват вяра, език и национална идентичност. Зачестяват кърджалийски и черкезки нападения, нахлуват епидемии от чума и две разрушителни земетресения през 1818 и 1858 г, градът запада.
Времето на Възраждането носи новите идеи за подем и борба за български училища, подготвят се български учители, от града е изгонен и последният гръцки владика.
Софийското население участва в освобождението, дава хайдушки чети, водени от Чавдар, Мануш и др. войводи, посещавано е от организатора на революционното движение Васил Левски, тук се създават един от първите революционни комитети в страната.
Потушаването на Априлското въстание води за софиянци тежки дни на насилия, пожари, обири, бесилки, арести, френският вицеконсул Леге защитава българското население, като информира своето правителство и цяла Европа за тежкото положение в България и за стремежа на народа ни да бъде свободен.
София с радост посреща вестта за Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. След падането на Плевен войските на генерал Гурко се отправят към града и влизат победоносно в него на 4.1.1878 г. Освободителите са посрещнати са със сълзи на очи, с хляб и сол, с радост и надежда.
През всичките столетия София е съперничела на Рим и Константинопол, на Венеция и Дубровник.
Помръквала в пламъци и разрушения, преживявала тежки години, преминавала през всичките си беди, за да спечели правото да придобие ново величие и могъщество.
През 1900 г. започва благоустройствен план, светва първата електрическа лампа, тръгва първият трамвай, извършва се модерно водоснабдяване и канализация.
Преди това – през 1884 г, позвънява и първият телефонен апарат. Строят се нови сгради – Народното събрания, Народният театър, Централната поща, Халите, Съдебната палата, Градската баня, Народната банка, Министерство на земеделието.
Годините на Втората световна война подлагат на ново изпитание жителите на София.
Четири пъти градът е жестоко бомбардиран от англо-американската авиация. Следват години, в които се заличават следите и раните от разрушенията, възстановяват се и се изграждат нови жилища, обособяват се нови квартали на столицата, градът се разширява, строят се министерства, училища, болници, оформя се административната част на града.
София постепенно придобива вид на модерен съвременен град.
***
Някои факти
София е обявена за столица на Княжество България от депутатите от Учредителното събрание в Търново. Това се случва на 3 април 1879 г.
Когато посреща избирането си за главен град на Княжеството, в София са живели 11 694 души, имало е две училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. В първата си година като столица София е разделена на 18 ориенталски махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентация жителите на града казвали от коя махала са. Само една от тях се наричала „Калоянова махала“, всички останали носели турски имена.
Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите са 20 856, от които 12 368 са мъже. Според същите данни 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли „отвън „.
Към 14 март 2009 г. населението на София, регистрирано по настоящ и постоянен адрес по данни на ГРАО, е 1 357 762. Гербът на София, който и до днес е на знамето на града, е създаден по случай участието на България в Световното изложение в Париж и е утвърден с указ на княз Фердинанд на 24 април 1900 г.
Единадесет години по-късно, през 1911 година, е добавен и девизът на града – „Расте, но не старее“.
Църковният празник Св. Мъченици София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов се отбелязва на 17 септември и става празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Преди това от 1979 г. до 1992 г. празникът на града се е отбелязвал на 3 април.
