Ангината – коварна и упорита

Трудно ще се намери човек, който поне веднъж да не е усетил в „прегръдките“ на това страдание.

Затова всички се смятаме за големи специалисти: сами си поставяме диагноза и сами се лекуваме.

А всъщност не трябва да бъде така?

Най-честата причина за ангина са бактериите, които постоянно обитават лигавицата на дихателните пътища. Те са тихи, докато имунитетът не отслаби своя контрол. Точно тогава болестотворните бактерии „преминават в атака“ и престават да бъдат безобидни съседи.

Най-често провокиращи ангината фактори са преумората, стресът и простудата.

Лоша услуга правят и допълнителните огнища на инфекции в организма – зъбни кариеси, гнойни поражения в синусите, както и всички заболявания, които затрудняват свободното дишане през носа (при децата това най-често са аденоиди. За предразположеност към ангина „помага“ всичко, което дразни лигавицата на дихателните пътища – прах, прекалено сух въздух, цигарен дни. Освен това въз-будителите на ангината се предават от болен човек на здрав.

Ангината може да бъде тежка в различна степен – понякога тя е придружена само с незначително повишаване на температурата за 3-5 дена, но и в този случай не бива да се отнасяме към нея лекомислено.

Лекарите определят това неразположение като общо инфекциозно заболяване на организма, съпроводено с отпадналост, слабост, разбитост, главоболие, а понякога и с болки в ставите.

По-тежките форми могат да протекат с висока температура, треска и силни болки в гърлото.

Продължителността на болестта достига 10 – 12 дни.

Най-честият въпрос е: защо, когато ни боли гърло, носът ни тече, кашляме, вдигаме температура един лекар ни предписва антибиотици, а друг ни съветва да не злоупотребяваме с тях.

Отговорът не е, че единият лекар е лош, а другия добър.

Просто в един случай диагнозата е остър фарингит – възпаление на лигавицата на задната стена на носоглътката, а в друг – ангина.

Този момент е много важен, защото антибиотиците не действат на вирусите, а бактериалните поражения изискват тяхното задължително приемане. И още една важна задача за лекаря – да определи ангината сама по себе си ли е възникнала, или е проява на съпътстващ фактор на други заболявания, например дифтерит или инфекциозна мононуклеоза.

Освен антибиотици лекарят може да предпише и противоалергичен препарат. Не се учудвайте – медиците смятат ангината за токсикоалергично заболяване.

Последната група лекарства, приемани при ангина, са обезболяващите и температуропонижаващите. Те са симптоматични, т. е. не въздействат на причината на заболяването, а само облекчават състоянието.

Да погледнем какво става в гърлото

Правете гаргара 3-4 пъти на ден, последният път – преди лягане.

Разтворите трябва да бъдат само топли. Можете да използвате:

1.отвари и настойки от невен, босилек, лайка, евкалипт. жълт кантарион;

2.разтвор от сода (1/2 суп. л. на чаша вода);

3.готови форми по лекарско предписание.

Тези, които по някакви причини не обичат да правят гаргари, в качеството на средство за местно въздействие могат да използват аерозолни или смучещи се препарати.

Не се препоръчва саморъчно смазване на сливиците или изстискване на нещо от тях – това може да причини травмиране и разпространение на инфекцията. Освен това парчето памук, което обикновено намотаваме на пръста си, може да се изплъзне и да попадне в дихателните пътища.

Ако лекарят ни е предписал антибиотици, не трябва сами да прекратяваме лечението, дори температурата да се е понижила и да сме се почувствали по-добре.

Коварният й характер

Сама по себе си ангината може и да не е толкова страшна, но усложненията, които може да предизвика, поразяват с най-различните си проявления.

Най-често срещаното усложнение от не долекувана ангина е хроничният тонзилит.

Такава диагноза може да постави само лекар, но и самите пациент трябва да се замислят, ако боледуват от ангина 1-2 пъти в годината. Доскоро най-простото средство да се избавим от хроничен тонзилит беше тонзилектомията (премахване на небните сливици). Махаме ги и готово!

Днес науката е потвърдила, че в организма на човека няма нищо излишно и операция се прави само в случат че заболяването се усложни с поражението на други органи и системи.

Друго “творение“ на стрептококата -микроба, който е един от най-честите възбудители на ангината, са хроничните заболявания на ставите, бъбреците, ревматичните поражения на сърцето. Затова децата и възрастните, болни от хроничен тонзилит, непременно трябва да няколко пъти в годината да правят анализ на урината и да минават преглед при терапевт, а при необходимост – при невролог, кардиолог и ревматолог.

Закаляването срещу ангината

Колкото и банално да звучи, най-силно действащото оръжие в борбата с ангината е закаляването. Има различни начина.

Не бива да се забравя, че привикването към по-ниски температури трябва да става след консултация с лекар и след пълно възстановяване от прекараното заболяване.

Специалистите смятат, че най-доброто време за закаляване е началото на лятото.

Но дори в топло време не трябва да се забравя, че основният принцип на закаляването е постепенност и разумност. Всичко трябва да е с мярка – да се закаляваш, не значи да ходиш бос по снега или да се къпеш в дупка лед.

Достатъчно е да се правят всекидневни прохладни вани на краката или да се вземат контрастни душове. Тези, които не понасят студа в какъвто и да е вид, да не се разстройват – спортувайте (особено полезно е плуването), ходете на сауна, разхождайте се на чист въздух, лятото тичайте боси, спете на открехнат прозорец, яжте пресни плодове и зеленчуци и вашият организъм сам ще се защити от коварните микроби