Туристите са плъзнали като малки мравки сред величественото излъчване на Триградското ждрело. Скупчваме пред входа на изкуствено прокопания тунел, за да чуем и научим малко за историята и легендите, свързани с пещерата, а такива не липсват. Пещерата дължи името си на скалите около входа, които му придават формата на зинала паст. Каквото е отнесено от реката в Дяволското гърло, нищо не е излязло на изхода й, обяснява уредникът. Преди години придошлата вода погълнала 500 кубика дървени трупи, Нито една треска не е излязла от другата страна. При проучванията си спелеолозите са пускали по течението оцветена вода, която излиза след 2 часа. Изходът на речния сифон е не по-малко страховит.
Мястото, където водата излиза изпод земята е известно сред местните като „Дирника на дявола”. Там пещерняците организират експедиции с гумени лодки срещу течението. Стотици наши и чужди спелеолози са проучвали подземния път на реката. Той обаче и досега остава загадка. Легендите разказват как хиляди души са намерили смъртта си в гърлото на Дяволската пещера.
Дяволската пещера взима жертви и в по-ново време. През 1970 г. варненските леководолази Сияна Люцканова и Евстати Йовчев изчезват завинаги в страховитото гърло. Сега посетителите се радват на необичаен лукс под недрата на скалистите хребети.
Почти отвесната стълба е надеждно укрепена със средства, отпуснати от британското посолство, но е доста хлъзгава и кална. Ако сте решили и вие да посетите това интересно място, ви препоръчваме да си сложите удобни обувки и да си носите връхна дреха – температурата в пещерата е около 8 градуса.
Падащата под земята вода от 42 м височина е образувала така наречена Бучащата зала. Невъзможно е да чуете каквото и да било – толкова силен е звукът на водата. Дължината й е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината й стига до 35 метра.