Скалите се намират в Северозападна България или по-точно в западния Предбалкан.
Високи са около 200 м. Скалните фигури образуват ивица с дължина 30 км. За всяка от скалите съществува поверие, откъдето идват и имената им: Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Конникът и др.
Ще ви запознаем накратко с две от най-известните легенди, носещи се по този край, а именно за забранената любов между една монахиня и един монах, които, преди да станат такива, пасяли на воля козите си, той свирел на кавал, а тя имала меден глас и му пригласяла.
Той – пастир, тя – красавица със самодивска хубост, руса коса, сини като езеро очи, тънка стройна снага, с други думи, ненадмината хубавица. Живеели скромно, но щастливо, докато един ден не дошъл калугер в дома на момата и посъветвал родителите й да я изпратят в манастир, за да не бъде погубена и почернена от собствената си хубост. Бедните хорица се вслушали в съвета му и я изпратили в манастир.
Тя, горката, много страдала, леела сълзи и ден, и нощ, докато една нощ не чула песента на кавала на своя любим, който постъпил в близкия манастир. Оттогава двамата се срещали тайно всяка нощ, девойката спряла да страда и това не останало незабелязано от игуменката на манастира, която решила, че просто се е примирила със съдбата си. Но уви един ден младото момиче се скрило в стаята си, не искало да излезе от там. Всички решили, че е болна и никой не я закачал, докато не се чул детски плач от килията. Игуменката се вбесила и прокудила с проклятие младата монахиня с детето на ръце от манастира. Тя тръгнала, плачейки и знаейки, че съдбата й е да живее по горите и пещерите. Тръгвайки и вървейки отчаяна, изведнъж се разнесъл страшен грохот и земята се разтворила, манастирът се срутил и никой не оцелял…
И до ден-днешен стоят останките вкаменили заедно с фигурите на монахинята с дете на ръце и овчарят на прага на мъжкия манастир.
Другата скала пък е т. нар. Ученичката. За нея поверието гласи, че в далечни времена една девойка се влюбила безумно в неподходящ момък. След като всички се опитвали да ги разделят, те решили, че след като не могат да бъдат заедно на този свят, ще отидат в друг такъв, и така, хванати за ръце скочили от една скала за да запазят любовта си…
Това са само поверия и легенди, разказвани от уста на уста до наши дни, но факт е, че самите скали са приели образите на героите от поверията, и то така, сякаш талантлив скулптор е ваял и дялкал с длетото… Заслужено ще бъде Белоградчишките скали да станат едно от 7-те чудеса на света!
