В тъмните дълбини на хилядолетията Великата Господарка Природата имала решаващата дума за съдбата на човешкия род. Първите следи от присъствието на човека по нашите земи се отнасят към старокаменната епоха (палеолит). От времето на 700 000 -100 000 г. пр. Хр. са открити инструменти и кремъчни остриета. Археологическите обекти, от които произхождат тези вещи от ежедневието на първобитния човек, са разположени предимно по десния бряг на Дунав и в Родопите. -Животът по нашити земи се е зародил в близост до естествени водоизточници като фактор за препитание и защита.
В тази ранна епоха пещерите все още не били обитавани. Познанията на науката за най-ранното човешко общество по нашите земи се увеличават с настъпването на средния палеолит (100 000 – 40 000 г. пр. Хр.), който съвпада с междуледниковия и ледниковия период. Следите от живота на човека (популярен с наименованието неандерталец), познаващ вече лова и използващ огъня (кремъчни стъргалки, остриета от камък и кост) са разкрити в пещери, вече използвани за жилища на големи групи хора. Сред тях са Деветашката пещера (Ловешко), Самуилица II (край с. Кунино, Врачанско), пещерите край с. Белослав (Варненско), както и в Родопите. Неандерталците се обличали в кожи, хранели се с месото на уловените от тях животни – мамути, пещерни мечки, носорози. Те умело устройвали капани, дори правели маскировка на терена. Месото приготвяли на вече добивания от тях огън.
Този начин на живот продължил през късния палеолит (40 000- 10 000 г. пр. Хр.). Следи отнего имав пещерите Темната дупка (Карлуково), Бачо Киро (Великотърновско), Пещ (Врачанско), Малката пещера (Великотърновско), в Белослав и по Дунава. През среднокаменната епоха мезолит (10 000-6000 г. пр. Хр.) до нас са достигнали освен традиционната кремъчна стъргалка и върхове за стрели. В пещерата Бачо Киро е намерен зъб от пещерна мечка, снабден с дупка за окачване – очевидно най-старият амулет, открит по нашите земи. Всички тези материали произхождат пак от днешна Северна и Североизточна България – районите на Побитите камъни, Белослав, Девня.
През новокаменната епоха неолит (6000 – 4000 г. пр. Хр.) се появило земеделието като занятие, като поминък, осигуряващ прехраната толкова, колкото и ловът. Започнало и опитомяването на първите животни. Човекът напуснал пещерите. Причина за това били силните наводнения, предизвикани от топенето на ледовете и снеговете. Излязъл на открито, започнал да гради първите си жилища (землянки и наколни жилища). Селищата били разположени обикновено край извори, реки, блата, в местности с плодородна почва, изобилстваща с дивеч.
Такова било „детството на балканското човечество“, когато не хората, а Великата Господарка Природата определяла ритъма на битието…
