Кръвната плазма има алкална реакция. При окисляване на кръвта започват биохимични процеси с образуване на така наречените свободни радикали. Появата им е в основата на всички неинфекциозни заболявания на човека. Организмът се опитва да задържи алкалната реакция на кръвта на всяка цена. Той има алкален буфер, поддържан от съединенията на калция. Ако в организма постъпва недостатъчно хранителен калций (човек не обича млечните храни) или той се усвоява лошо (има проблеми със стомаха, недостиг на солна киселина), а често и едното и другото заедно, възниква дефицит на калций в кръвта и организмът взема собствения си калций от склада, какъвто са костите. След използване на този калций, той се складира в кухините „за запас“, затова се образуват камъни – в жлъчката и пикочния мехур – и отлагане на соли в кухините на ставите. Невъзможно е да се върне калцият в костите, от където е взет, защото вече се е съединил с други молекули, ненужни в тези места, които се филтрират чрез бъбреците, затова се складират в кухините. Затова, ако има калциево ядро (песъчинка), към нея се прилепват бързо други соли: оксалати, урати и камъкът расте. Така, че най-добре е да се предпазите от образуването на калциеви отлагания, отколкото да се надявате на тяхното разнасяне. Организмът спира да взема калций от костите, ако той постъпва от вън, прекратява се остеопорозата, спира се новото образуване на камъни, спират да растат старите отлагания.
