С пари от стари кашони прати щерките да учат в Германия
Смолянчанинът Страшимир Спасов (70) е кралят на старите кашони, от които си купи апартамент, две коли, че и щерките в Германия прати да учат.
Всеки ден г-н Спасов е край контейнерите за боклук на магазини, цехове и складове в града. С това се занимава от 18 години. Започнал случайно в залеза на соца. Запален по книгите, Спасов взел да събира отпадъчна хартия, понеже тогава в пунктовете давали срещу нея бестселъри като „Богат – беден“ и „Отнесени от вихъра“, които иначе не можели да се намерят по книжарниците.
По това време той е стоковед във „Вторични суровини“, а през 90-а се пенсионира. Казва, че в последните години преди прехода и в първите от демокрацията хората изхвърляли много хартия, а при 26 ст. за самун, килограм хартия бил 30 стотинки.
Като видях, че има сметка, започнах постоянно да събирам хартия, обяснява Спасов. Така с предаваното във „Вторични суровини“ постепенно успял да купи и обзаведе апартамент, семейството му се сдобило с две леки коли и довършили къща. Трудил се двойно и заради децата си, две от които учат и живеят в Германия. Когато имали възможност, всички от семейството му се включвали в работата. Казва, че през живота си, с каквото и да се захванел, гледал да е най-добър, така че продължил със събирането на „материали“, въпреки че вече не се печелело така добре.
Завоювал си е доверието на търговци и бизнесмени, че няма да открадне от тях нищо, така че свикнали да го пускат, без да го наблюдават, в магазини и цехове.
Дарява имот и не чака благодарност
За истински чудак обаче го приели, когато подарил на познати и земя от свой имот. Казва, че даже и да не получел веднага от отсрещния същото отношение, не се отказвал да бъде добронамерен, тъй като вярва, че когато постоянстваш с добро, рано или късно ще ти отговорят със същото. Често пък жени му казвали: „Срещнем ли те – целият ден ни върви“. Затова Спасов се определя като „чудак добротворни“.
Смолянският джентълмен е родом от монтанското село Якимово. В София учил в педагогическия отдел на II мъжка гимназия и станал учител. В казармата бил изпратен в Смолян и после станал началник на тиловото деловодство в поделението.
Оженил се, работил в Русия, а като се върнал, бил учител в различни села в Смолянско. Макар и с две щерки, Спасов бил сполетян от развод, след който обаче продължили да се уважават с бившата съпруга. Следтози период отново е учител, а през лятото екскурзовод.
Любовта е изкуство, а не чувство
През 1977 г. среща сегашната си съпруга Йоланта, за която говори с благоговение. Прибират се в Смолян, а семейството постепенно нараства с още две деца – Йоанна и филип. Любовта, според него е изкуство, висока отговорност и накрая е чувството. Поставя го последно, защото то можело да бъде катастрофално и разрушително. Така е и с общуването с хората, обобщава мъдрецът от Смолян.
Спасов ухажва дамите със стихове
Купчина кашони се движи по смолянска улица. Когато приближава, зад грамадата се появява беловлас мъж. Минавайки покрай жена, човекът спира, целува й ръка и декламира стих. След това усмихнат продължава да бута количката с купищата хартия, а зад него остава искряща от комплимента жена.
Това не е разказ на сантиментален писател, а ежедневието на вечния джентълмен, за който мечтае всяка жена в Смолян – вехтошаря, познат като „господин Спасов“.
