Обсебване

Много хора напоследък се оплакват от чувството, че това което правят не са те т.е. нещо ги кара правят неща които не са присъщи за тях. Затова сега Ви предлагам да разгледаме заедно темата за „Обсебването“.

Има два типа Обсебване.

Единият е предизвикан от нетленна душа, която осъществява намеса при даден човек;

Другият е следствие от преобладаващите условия на дадено място и въздейства върху всеки достатъчно чувствителен и възприемчив човек, който се намира там. Освен в случаите, когато въздействието е изключително мощно, нечувствителният и невъзприемчив човек е неуязвим. За да се възприеме „обсебване“, човек трябва, като общо правило, да е поне малко медиум, точно по тази причина децата, келтите и цветнокожите страдат от такива намеси, а северният тип е сравнително добре защитен и в по-малка степен – жизненият, материалистичен и скептичен латински вид.

Когато разглеждаме проблема за намеса от нетленна душа съществува мотивът злонамереност. Съществото което предизвиква тревогите, може да е душа, която от своя страна е в беда във Вътрешните Нива и е твърде невежа относно условията след смъртта, за да знае вредата, която причинява, като се е вкопчила толкова отчаяно във живота. По тази причина разпространението на спиритическите учения е толкова ценно, тъй като то помага за облекчаване на напрежението между нашия и отвъдният свят.

Това паническо вкопчване не е необичайно и понякога обяснява, защо останалия жив партньор преминава през много неприятни преживявания след смъртта на другия партньор.

Има случаи когато дадена душа с известни окултни умения, но много силно привързана към земята, в резултат на чувствени желания използва странна форма на отношения за задоволяването на тези желания чрез физическото тяло на друг човек.

По принцип не е лесно да се определи дали намесата или атаката е вследствие на самата атмосфера, или някое закрепено към земята същество усложнява още повече ситуацията. Когато е намесено друго същество, то обикновено се появява рано или късно. Още повече, то може както да бъде усетено, така и да бъде чуто. Вторият симптом обаче не е непременно сигнал за присъствие на жива материя.

В места където се обитават от призраци, те могат да бъдат както видени, така и чути, защото за да бъде видима съответната форма, тя трябва да е веществена в достатъчна степен, т. е. да има наличие поне малко количество ектоплазма в своята структура, а ектоплазмата има способност поне донякъде да упражнява сила върху физическото ниво. Там където призракът се вижда и чува, можем да бъдем сигурни, че има същинско обсебване. Там където призракът се вижда, но не се чува, може би човекът е със способности на медиум и възприема образи в отразяващия етер, фотографска плака на Природата. В случай, че намесата може да се чуе, но не се вижда, тя вероятно е резултат от действието на астрални сили задвижени чрез ритуална магия, и това действие продължава известно време след затихването на първоначалния импулс. Тези сили са абсолютно безобидни, с изключение на ефекта на нарушаване на съня, подобно на разнебитен прозорец във ветровита нощ. От друга страна, ако са били извършвани мощни ритуали за евокация и очистването на мястото не е било направено както трябва, тези намеси могат да бъдат неимоверно силни и неприятни.

Добре известно е на всички медиуми, че местата на древните храмове, където били извършвани магически ритуали, са винаги свръх заредени с психични сили. Тези сили не са непременно зли, но имат мощен стимулиращ ефект върху психичните центрове и раздвижват подсъзнателните импулси.

Местата където е имало манастири, преследвани и разтурени по време Реформацията, също често са обсебени от психични сили. Груповият разум на дадена религиозна общност притежава мощен потенциал и когато той се разпръсква чрез дружните емоции на неговите членове, силите освободено по този начин, не се разсейват лесно.

Нещо повече, монасите – посветени в Мистериите на Исус, не са давали с готовност свещените си обители на грабителите. Отново и отново до нас достигната предания за проклятията, които застигат грабителите на църковни земи.

Има други факти във връзка със собствеността на Църквата, които, предполагам не са толкова известни. Те засягат много чести психични прояви в църковните обители.

Църковните ритуали са в същността си церемониална магия. Обикновения църковен служител не е много вещ по техниката на окултизма и следователно осъзнава своите действия в много малка степен.

Предмети свързани с каквато и да е форма на церемониални действия са неизменно високо заредени с магнетизъм и са в тясна зависимост от силите, на които са служили.

Християнството не е единствената религия която магнетизирира и освещава предметите на своите ритуали. Трябва да бъдем много внимателни когато разполагаме по стаите предмети, за които има вероятност да са свързани с култове, чиято природа не разбираме. В Египет например отдавали голямо значение на съхраняването на физическото тяло. Гробниците на великите хора както е известно, били защитавани чрез средствата, криещи изненади, но не по-малко и чрез заклинания, а мощта и обсега на магията на египтяните са неща които много малко хора могат да осъзнаят.

Едно от най-злонамерените проявления на черната магия по света е вид изопачена форма на будизма. В тибетските манастири на сектата Дъгпа има храмове, които притежават буквално хиляди статуи на Буда. По различно време един или друг от тези манастири е бил ограбван или от антагонистично настроени привърженици на други религии, или от китайски войници, които са разпръснали техните ценности.

Един от най-ефективните и най-широко практикувани методи на окултна защита е да откажем да реагираме на дадена атака – нито да приемем, нито да неутрализираме силите, хвърлени срещу нас, като по този начин ги отпратим обратно към техния източник.