Шампанското се поднася с температура 6-8°С. Ако има възможност, се охлажда в специален съд, напълнен с вода и лед. Бутилката може да се отваря на масата или като се държи в ръце, макар че най-удобно е това да се прави в самия съд. Отначало се сваля станиола, след което се развива телената оплетка, така нареченото мюзле и едва тогава трябва да се извади тапата или може да се счупи телта, без да сваля станиола.
Все пак трябва да се спазват някои правила:
1. Не си струва преди отварянето бутилката да се обръща и тръска с цел да се изравни температурата на виното: част от него после може да се окаже върху покривката или върху костюмите.
2. За да не се излее шампанското от бутилката, по-добре е тя да се държи под ъгъл около 45°.
3. Не бива да се обръща бутилката срещу хората или към собствените си очи: тапата излита със скорост 13 м/сек. и може да стане причина за сериозни травми.
4. Тапата се придържа с лявата ръка, а с дясната се върти бутилката.
5. По-добре е, ако бутилката не се отваря със силен гърмеж.
В какви чаши се поднася шампанското?
Шампанското се налива в неголеми (около 150 мл) чаши, които могат да бъдат високи и тесни (във Франция ги наричат flute), или ниски и широки (coupe). Първите са за предпочитане, тъй като удължават процеса на отделяне на газа. Чашите се пълнят на два пъти до 3/4 от обема им.
С какво се поднася шампанското?
Шампанското е универсално, то допуска най-разнообразни гастрономически съчетания Смята се за класическо съчетанието на шампанско с хайвер, дивеч, ягоди, праскови, круши. Може да се предложи и с морски деликатеси, риба, птици и бяло месо.
Не би следвало да се поднася с шоколад ишоколадови бонбони, както се прави понякога.
Любопитни факти за шампанското
Шампан e най-северният район на винопроизводството във Франция, намира на 150 км североизточно от Париж. Тук са започнали да отглеждат грозде още в ІІІ век, но истинското развитие на лозарството започнало хиляда години по-късно.
Да се нарича шампанско друго, освен произведеното в Шампан вино, е неправилно. Що касае родния ни език обаче, думата вече широко е навлязла в ежедневна употреба и наричаме шумящото вино шампанско.
Площта, заета с лози в Шампан, е 27,5 хектара. Всеки хектар дава средно 8 хиляди бутилки шампанско годишно.
На мястото на тази провинция имало вътрешно море, част от парижкия басейн. За тези места е характерен тънкият горен слой почва, който покрива мощен пласт варовик с дебелина около 200 м, който отлично регулира влажността на почвата и температурата – денем поема излишъка от слънчевата топлина, а нощем, когато става студено, я отдава. Съчетанието на тези фактори придава неповторима индивидуалност на виното, произвеждано в тези райони.
Първото споменаване за газирано вино датира 1544 г. “Blanquette de Limoux” – е пенливо вино, получено в резултат на ферментацията на гроздова мъст. То се произвежда и до днес и се нарича “селско” вино.
Пиер Периньон се родил през 1638 г. в Сан-Мену и след завършването на иезуитския колеж през 1668 г. бил назначен за управител и главен винопроизводител на абатство Отвилер, където работи до смъртта си през 1715 г. Той пръв започнал да купажира (да смесва) вина, получени от различни сортове грозде, събрано от различни места, в различно време и организирал производството на бяло вино от черни сортове грозде. В основата на съвременната рецепта за производство на повечето пенливи вина е неговият метод. Така се и нарича виното на Периньон – “Vins de Perignon”.
Дом Периньон (дом е монашеска титла) е пазил в тайна разработените от него начини за производство на пенливи вина и не е оставил след себе си писмени трудове.
През 1718 г. каноникът на Доймския събор абат Родино публикувал книга, в която за първи път била описана технологията за създаване на пенливите вина на Шампан.
Някои хора след чаша шампанско изпитват необясним дискомфорт – най-често пулсиращо главоболие в слепоочията и в областта на челото. По всяка вероятност това се дължи на непоносимост към натриевия глутамат, който понякога се добавя в шампанизираните вина за подобряване на вкуса.
Макар да не е прието шампанското да се причислява към лечебните вина, последните изследвания показват, че например сухото шампанско brut подобрява храносмилането, а обикновеното полусухо шампанско спомага за детоксикацията на организма.
Истинското шампанското никога не е червено. То може да бъде бяло или розово, и все пак розовото шампанско представлява само 1% от производството. Върху етикета на розовото шампанско има надпис rose; като правило то е по-силно, по-добре структурирано, при това и по финес не винаги отстъпва на бялото.
В България популярна е шампанското “Искра“.
Шампанско “Магура” – Интересно е и производтсвото на шампанско в пещерата Магура, която по климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампа във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина – постоянна температура (12° С), влажност и прочие. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.
Шампанското се разлива в бутилки с различен обем, всяка от които си има собствено наименование, доста изненадващо, но в повечето случаи е взаимствано от Библията: от бутилка четвъртинка до “Навуходоносор”. Най-предпочитаната от гледна точка на качеството и като съотношение на цена и обем е обикновената бутилка (750 мл) и магнум (1,5 л). На празничната маса добре изглеждат и бутилката от 3 или 6 л.
