Календарният месец, наброяващ 30-31 дни, отговаря само на някои периодични процеси в природата. Лунният месец с продължителност 29,5 дни е естествен период, с който са свързани цикличните промени на природните процеси на Земята. В продължение на лунния месец се осъществяват приливите и отливите на моретата и океаните, при което мощността им се увеличава и намалява в зависимост от деня на лунния месец; променя се поведението на атмосферата, което на свой ред се отразява върху метеорологичните явления; преминаването на Луната през магнитосферичния шлейф на Земята променя параметрите на магнитосферата; отразяването на слънчевата светлина от повърхността на Луната също се променя периодично. И всички тези промени имат своето отражение в организмите на растенията, животните и човека. Така от лунния цикъл зависи интензивността на ферментирането на виното, поглъщането на кислород от селскостопанските култури, периодите на размножаване на животните (особено морските), месечната овулация при човека.
Съвременната наука е открила връзки, чрез които Луната влияе върху човека. Така например поради силното гравитационно въздействие на Луната върху обвивката на Земята (твърда и течна) през дните на новолунието и пълнолунието силно се променят следните физически параметри: влажност, атмосферно налягане, температура, електрическо и магнитно поле. И най-малките промени на тези параметри оказват влияние върху човешкия организъм (тези промени са резки и интензивни при смяна на фазите на Луната). И ако организмът на човека е отслабен и замърсен със шлака, има вероятност да се появят различни болести. Например резките колебания в атмосферното налягане нарушават стабилността на кръвотворните функции, водят до заболявания като хипертония, различни рецидиви на сърдечно-съдови нарушения.
При своето движение около Слънцето Луната ту се приближава към него, ту се отдалечава. Връщането й в едно и също положение в космическото пространство спрямо Слънцето става за 29,5 денонощия. Именно тези 29,5 дни представляват лунния цикъл. Имайки предвид, че периодът на въртене на Луната около Земята и въртенето на Луната
около собствената й ос съвпадат, Луната е обърната към Земята винаги с една и съща страна. Тази страна на Луната, в зависимост от движението, се осветява от Слънцето по различен начин — отначало се вижда увеличаващата се от ден на ден дясна половина, докато се освети напълно (стане кръгла); по-нататък започва намаляване на осветената повърхност на Луната и се осветява само лявата й половина, докато съвсем изчезне. Промяната в осветеността на Луната говори за нейните фази, които са 4 или са равни на 7,4 денонощия. Да разгледаме положението и фазите на Луната и тяхното влияние върху Земята и човешкия организъм:
Щ I. Новолуние: Когато Слънцето и Луната се намират от една страна по отношение на Земята, техните гравитационни сили се събират и действат в една посока, противоположно на земната гравитация. За сметка на това човек „олеква“ с 20%. В точката на новолунието, при максимум на приливите и отливите, започва смяна на посоката на въздействие на разширяването към свиване, което е стрес за организма.
Ш II. Първа фаза: Започва намаляване на съвместната гравитация на Луната и Слънцето, почти до пълна взаимна неутрализация — когато Луната заема положение 90° спрямо Слънцето. Това става след 7,4 денонощия от точката на Новолунието. През първата фаза на Луната продължава свиването, което се изразява в нарастване на активността на човешкия организъм.
Първа четвъртина: Това е особена точка, в която след кратък период на покой се променя посоката на движението към разширяване и се наблюдава максимална активност на организма.
Втора фаза: Земната гравитация максимално намалява, когато Луната заема положение 180° по отношение на Слънцето. Настъпва Пълнолуние. От момента на първата четвъртина до пълнолунието минават 7,4 денонощия (от момента на новолунието — 14,8). В тази фаза се наблюдава тенденция към разединяване и разширяване.
Пълнолуние: Това е особена точка на максимално разделяне и разширяване на водната повърхност, след което започва обратният процес. В организма на човека енергията свободно се излива отвътре навън, течностните среди също са по-близо до повърхността на тялото.
Трета фаза: В тази фаза се осъществява преместването на Луната от положение 180° по отношение на Слънцето на 90°, това продължава от 14,8 до 22,1 денонощие. В тази фаза се наблюдава тенденция на преход от разширяване към свиване.
Трета четвъртина: Това е точката на максимално свиване на организма под въздействието на земната гравитация. Тогава след кратък промеждутък на покой се заражда вътрешният поврат от свиване към разширяване.
Четвърта фаза: В тази фаза Луната от 90°, по отношение на Слънцето, преминава в нулево положение. Това продължава от 22,1 до 29,5 денонощия, т. е. до новолунието. Земната гравитация не привлича така човека, тъй като в противоположна посока действа лунно-слънчевата гравитация. Теглото намалява, тялото се разширява. През тази фаза се наблюдават най-големите приливи
